Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Да си изгубиш ума след раждане Джен Уайт полудява, след като ражда първото си дете, но успява да се излекува и пише книга за тежката битка.

Или защо някои майки са нещастни, че имат бебе

Джен Уайт ражда първото си дете на 36-годишна възраст. По това време има добра работа, омъжена е за любим човек и живее в апартамент с изглед към морето. Намира се в Австралия, далеч от родната Англия и страховете от детството си. Най-големият от тях е, че един ден ще полудее, също като сестра си.

Двете много си приличат. Въпреки разликата от 3 г. помежду им, са неразделни до момента, в който Джо е приета в психиатрична клиника. Месеците, които изкарва там, са кошмарни за по-малката Джен. Непрекъснато плаче и си мисли как и с нея ще се случи същото. Времето минава, но нищо такова не става. Завършва университет, започва работа. Има гаджета, но до 29-годишна възраст въобще не иска да се обвързва трайно с някого. Тогава в живота ѝ се появява Кай - мил, умен, и след година на срещи заживяват заедно.

Местят се в Австралия. Чувстват се добре и решават, че е време за дете. Докато е бременна, Джен започва да чете книга за бъдещото майчинство. Попада на глава за следродилна депресия, но я пропуска. Решава, че това няма как да ѝ се случи, след като вече е преодоляла трудни моменти около болестта на своята сестра.

На третата нощ след раждането, още докато е в болница, обаче установява, че не може да спи. В главата ѝ препускат всякакви лоши мисли и тя започва да плаче.

“Сърцето ми биеше лудо. Струваше ми се, че губяум а си и се паникьосах. Натиснах бутона за помощ”, разказва Джен пред Би Би Си. Дошлата медицинска сестра я уверява, че това е нормално, защото е уморена и хормоните бушуват. И най-добре е просто да даде воля на емоциите си, да плаче, да се смее.

Вслушва се в съвета и реве с часове. Има чувство, че сълзите отмиват всички лоши мисли и се прибира с детето у дома като напълно нов човек. Започва да прави планове какво иска да постигне, с часове сърфира в интернет, за да намери подходяща почивка за семейството. “Нито аз, нито Кай си давахме сметка, че това не е нормално и издава някакъв проблем. Само веднъж той сподели на свой приятел, че понякога се държа, сякаш не съм на себе си, но той му отговори: “И с жена ми беше същото. Всички малко си губят ума, когато родят”, спомня си Джен. Минават седмици, тя започва да спи все по-малко и да се чувства все по-напрегната. Спира да кърми сина си, защото ѝ се струва болезнено. Веднъж, докато чакат тримата за бебешка консултация, внезапно решава, че е актрисата Камерън Диас. Друг път започва да обсъжда стратегии за развитието на света с Барак Обама.

По време на уроци за млади майки медицинска сестра забелязва странното ѝ поведение и когато Кай идва да ги вземе заедно с бебето, тихичко му казва, че незабавно трябва да потърсят психиатрична помощ. Когато вижда медицинския екип в дома си, Джен е в паника. Смята, че ще я отведат в лудница, но те само я разпитват как се чувства и дали мисли, че някой може да я нарани. Изписват ѝ успокоителни. Когато заспива, лекарите се обаждат на Кай и го информират, че никога повече не трябва да оставя жена си насаме с бебето. Дълго време той премълчава за този съвет, но го спазва безотказно. Признава чак когато положението става толкова лошо, че Джен наистина трябва да бъде приета в психиатрична клиника. Тя е толкова сломена и ужасена, че се налага Кай и синът им да останат при нея за кратко, докато свикне с мисълта, че така е най-добре за всички.

За седмица пристъпите намаляват и тя е нетърпелива да е отново у дома и да поеме ролята си на майка. Много бързо, след като е изписана, обаче се налага отново да се върне в болница. Минават месеци по този начин. “Беше толкова непоносимо, че в най-тежките моменти започнах да мисля за самоубийство, но се спирах, защото не можех да понеса болката, която ще причиня на Кай, моя син и родителите си. Чувствах се виновна, че като майка си позволявам да мисля за такъв изход”, признава Джен.

Постепенно става по-добре от антидепресантите, с които я лекуват, и в един момент даже започва да изпитва радост, когато е със сина си. Нещо, което никога преди не се е случвало, тъй като винаги се е страхувала да остава сама с него. “Опитах да се боря с това състояние с цялата си сила, но не можех да бъда такава майка, каквато трябваше да бъда. Бях притеснена, че липсата на любов и грижа през първите месеци от живота на сина ми ще има лош ефект върху него в бъдеще, но детският психолог ни каза, че помежду ни се поддържа доста силна връзка, но болестта ми може да повлияе на моята самоувереност, което е по-сериозен проблем”, разказва Джен. Тя работи усилено с години, за да се пребори с депресията, и описва своя дълъг път в книга, за да помогне на повече жени в нейното състояние.

А се оказва, че те не са никак малко. Според различни проучвания 60-80% от младите майки изпитват следродилна потиснатост, известна още като “бейби блус”. Обикновено тя се проявява през първите три дни след раждането и изчезва самостоятелно до няколко седмици. Признаците са тревожност, промяна в настроението, проблеми със съня и необясним плач. Ако обаче те продължат по-дълго и се задълбочат, вероятно става въпрос за следродилна депресия. От нея страдат между 10 и 20 на сто от жените, като се наблюдават и допълнителни симптоми като страх за здравето на новороденото, натрапчиви мисли за неговото нараняване, загуба на апетит, слабост и умора. За разлика от бейби блус тя не отшумява от само себе си. Налага се лечение с антидепресанти и психотерапия.

Подкрепата на близките също е изключително важна, тъй като в повечето случаи майката се дистанцира от бебето. Започва да не реагира на плача му, спира да сменя редовно памперсите и да го къпе, отказва да го храни. Според някои изследвания това може да доведе до проблеми в развитието на детето, тъй като през първата година то разчита изключително на връзката с майка си.

Някои проучвания показват, че депресия може да се появи и около четвъртата година на детето. Обикновено това се случва на майки, които не са имали проблеми след самото раждане.

Любопитно е, че бащите също могат да изпаднат в следродилна депресия. Да започнат да се чувстват тъжни, изморени и претоварени от появата на дете, особено ако в същия момент имат финансови трудности или проблемни взаимоотношения.

Депресията се отключва от промяна в хормоните и недоспиване

Смята се, че основен виновник за депресиите сред младите майки е рязката смяна на хормоналните нива, получаваща се при раждане, но има и редица съпътстващи фактори, които е възможно да се избегнат.

На първо място това е подготовката за появата на детето. Много жени не са наясно какво всъщност ги очаква и са суперразочаровани и объркани от голямото натоварване през първите месеци. Тъй като обикновено се срамуват да признаят, че не се чувстват щастливи, те започват да се самообвиняват и да страдат.

Недоспиването също е много сериозна причина за следродилната потиснатост. Проучвания показват, че само през първата година на детето майката пропуска около 700 часа от своя сън. И ако не разчита на помощ от близък, трудно би се справила сама.

Освен това тя често няма време да се храни с качествена и прясно приготвена храна, поради което не може бързо да възстанови загубата на витамини и минерали вследствие на бременността. Затова и много по-бързо се чувства на ръба на силите си.

Следродилната депресия обикновено се проявява при жени, които са по-чувствителни към промяна, имали са травматично или преждевременно раждане, преживели са силен стрес по време на бременността или пък са лишени от подкрепа.