Емил Кошлуков стана директор на БНТ. Видях в новините на националната медия той да говори пред сградата на телевизията. И изведнъж споменът нахлу в главата ми.

Годината е 1989. Седя в офиса си в Панорама, пред кабинета на Иван Гарелов. От охраната ми звънят, че Емил Кошлуков е дошъл за срещата с Иван. Слизам да го взема. Той е хубав, висок, къдрокос, макар и много късо подстриган, ужасно слаб, направо кльощав и много блед.

Качваме се до кабинета ми, Иван или е зает, или го няма.

Кошлуков сяда на един от онези грозни, неудобни железни столове да го изчака. Изглежда измъчен и изтощен.

Казвам му, че съм огладняла и слизам до барчето на телевизията, откъдето купувам банички - една за мен, една за него. Поемам инициативата да нахраня слабото, изтощено момче.

После не съм го засичала повече в телевизията, макар да е участвал в много други предавания. Противно на предположенията, по време на кампанията на СДС през 1990 г., сме се засичали на два или три пъти и то в движение.

И сега, в новините, когато стоеше отпред, на същия вход, на който някога го посрещнах, споменът просто се върна.

Телевизията си е там.

Иван Гарелов не е там.

Панорама си е там.

Емил Кошлуков е директор.

Изминаха 30 години.

От фейсбук