Пластмасовите пазачи на паркоместа по нашето Черноморие са зрелищен пример за ненадминатия български тарикатлък

Сигурно ще се съгласите, че на морската почивка най-хубавото й е онзи първи миг на трепетно очакване. На третия ден вече ти е писнало да лежиш на плажа, но началото е неповторимо и винаги е по-хубаво от предишната година.

Щом подминеш Карнобат, душата се отпуска, проблемите излитат през прозореца на колата, очите се пълнят с блясък. Поемаш пълни глътки морски въздух и напрягаш очи да зърнеш морската шир в далечината. Подминаваш Бургас и ето че най-сетне пристигаш на уреченото място в уреченото време. Китното курортно градче Приморско е потънало в слънчеви лъчи, а чайките сякаш са дресирани от местната власт да пеят приветствените си песни. Само да паркираш някъде, и право към морето!

Това "само" обаче се проточва, издължава, превръща се в истинско приключение,

а после и в кошмар

Обикаляш наоколо и се чудиш къде да мушнеш нагорещения семеен автомобил. Не че няма свободни паркоместа. Има, и то много. Обаче върху всяко едно от тях се мъдри по една трилитрова тубичка от минерална вода.

Да, това е новата българска мода по морето. Всяко свободно парченце асфалт се резервира с помощта на пластмасовата тубичка. Чужденците по нашето Черноморие сигурно си мислят, че това е уникална традиция на домакините да не оставят в нужда жадните минувачи. Или пък нова стратегия за борба със световното замърсяване с пластмаса.

Не, драги гости, няма нищо благородно в цялата тази инициатива. Тубичките по улиците са превъзходен пример за ненадминатия български тарикатлък. Те са най-добрата реклама за богатата откъм хитрости българска душа. От Андрешко насам нищо не се е променило. Всякакъв вид робства и несгоди са ни научили все да търсим втория начин. "Уреждането по втория начин" е било и продължава да бъде национална политика. Някога по-гяволите от другите са се уреждали с банани и кола, без да чакат на опашка. Днес се уреждат с паркоместа, без да въртят из уличките на курорта.

Тръгваш с колата и оставяш зад себе си верен помощник да ти варди мястото. И за тази привилегия си похарчил някакви си два и двайсет, за които получаваш хем студена минерална вода, хем начин да се надсмееш на системата. Защото в Приморско има хора, които са платили на общината служебен абонамент. Колко ли им се смеят на тези балъци другите тарикати, които на никого и нищо не искат да плащат, но живеят с мисълта, че са дошли на тази земя с единствената мисия да грабят с пълни шепи от удоволствията на живота.

Най-лошото е, че няма как да се пребориш с подобно чудовище

То няма лице, няма име, няма същност. То е невидим враг, който не подлежи на санкция. От общината могат да минат и да съберат тубите, но още на следващата минута други техни пластмасови събратя поемат щафетата. Съществува вариант да изриташ неодушевения пазач и да паркираш, но тогава рискуваш да си развалиш почивката още преди да е започнала. От сенките моменталически ще изпълзи я устата хазяйка със златни накити, я дебелодупестото й синче с татуиран кръст на лявата гърда и ще те обсипят с жлъч и омраза. По-добре върти геврека и търси някой някъде да е забравил да сложи на пост подопечната туба.

Ако все пак се уредиш, бързай към магазина да купиш три или пет литра минерална вода. В жегата бързо се харчи, а и шишето ти е жизненонеобходимо, за да се включиш на свой ред в надлъгването с целия свят.

Остава въпросът дали цялото това дебнене да прецакаш другарчето не харчи твърде много психическа енергия. Дали, залисан в стремежа си да бъдеш тарикат номер 1 на държавата,

не пропускаш да живееш истински

Това, разбира се, са твърде екзистенциални въпроси, от които само може да те заболи главата. Паркирай трилитровката след себе си и заминавай за плажа. Там има достатъчно умни и отпочинали глави, с които да дебатирате как те цака държавата, как те мачка властта, как заслужаваш много по-добър живот.

По-добрият и уреден живот обаче ще остане мираж, докато властва законът на трилитровата тубичка.