Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Кралят на хероина в Харлем Лерой Недосегаемия умира тайно

Лерой (Ники) Барнс-Недосегаемия, легенда в афроамериканската организирана престъпност, е починал на 78-годишна възраст. Кралят на хероина в края на 60-те и 70-те години в Харлем е забравен от съратниците и жена си, след като е осъден до живот без право на предсрочно освобождаване през 1978 г.

Той решава да си отмъсти и в началото на 80-те години става защитен свидетел, благодарение на което десетки наркодилъри влизат в затвора. Правителството освобождава Барнс през 1998 г. и му предлага нов живот, скрит от общественото внимание, в рамките на програмата за защита на свидетелите.

"Новият" Ники Барнс се крие зад чужда самоличност и никой освен най-близките му не знае дали е жив. В началото на юни 2019 г. при условие за анонимност една от дъщерите му и бивш прокурор потвърждават пред в. "Ню Йорк таймс", че Барнс е починал от рак през 2012 г. В САЩ не се дава информация за лицата, участвали в програмата за защита на свидетели. По тази причина и смъртта му не била съобщена с името Лерой Никълъс Барнс. "Със сестра ми пазехме смъртта му в тайна – казва дъщерята в имейл до "Ню Йорк таймс". - Това все още е деликатна тема, като се има предвид всичко, което се е случило. Баща ни живееше уединено и ние уважавахме избора му."

През 2007 г. той дава интервю пред журналиста Сам Робъртс в ресторанта на "Ню Йорк таймс".

“Ники Барнс

вече го няма”

- казва оплешивелият накуцващ дядо пред репортера, говорейки за себе си в трето лице. След тези думи възрастният човек моли сервитьорката да му даде торба със сьомга на грил за кучето си и си тръгва. Излезлият от затвора бивш гангстер е пълна противоположност на някогашния герой от Харлем, който стои начело на печелившо и смъртоносно предприятие за търговия с хероин в кварталите с чернокожи. Групировката е неуловима за органите на реда заради изгубени улики, "забравени" спомени и изчезнали свидетели, пише "Ню Йорк таймс".

През 1977 г., подтикван от егото си и очаквайки да се спаси от затвора, той позира на корицата на сп. “Ню Йорк таймс” в светлосин джинсов костюм, вратовръзка в червено, бяло и синьо и тъмни очила, въпреки че е обвинен само седмици преди това. "Г-н Недосегаем” позира до заглавието "Това е Ники Барнс. Полицията казва, че може да е най-големият търговец на наркотици в Харлем. Но могат ли да го докажат?". След това президентът Джими Картър нарежда на Министерството на правосъдието да активизира усилията по преследването на Барнс с цялата строгост на закона.

През 1977 г. известният наркодилър е

осъден до живот.

Докато Барнс стои зад решетките, бившите му приятели, съпругата и приятелките му започват да пилеят престъпното състояние, което ги е направило милионери. Той се чувства предаден. Но успява да си отмъсти.

През 1980 г. Барнс звънва на тогавашния прокурор на Ню Йорк Рудолф Джулиани и става информатор в замяна на намаляване на присъдата си. Наркобосът предоставя на властите списък със 109 имена на замесени в наркотърговия. Той свидетелства във федерални процеси и десетки негови непокорни бивши сътрудници са осъдени. Сред тях са

наследникът му в организацията

Гай Фишер

и бившата му съпруга Телма Грант, която се признава за виновна по федералните обвинения за наркотици и излежава 10 години затвор.

През 2007 г. славата му отново го извежда на хоризонта за кратко в книгата на Том Фолсъм "Г-н Недосегаемия" и в едноименен документален филм. Същата година той е герой в лентата "Американски гангстер”, чийто сюжет дразни жестоко Барнс. Причината е, че се е фокусирал не върху него, а върху основния му съперник в пазара на дрога Франк Лукас. Конкурентът умира на 30 май 2019 г. на 88 г. - смърт, която ражда и въпроса: Какво се е случило с Ники Барнс?

Лерой Никълъс Барнс е роден в Харлем през 1933 г. Прилежен ученик, той е принуден да избяга от баща си алкохолик. За да се изхранва, става уличен дилър на наркотици и веднъж

продава дрога

на баща си.

Става зависим и харчи всеки цент за поредната доза. По-късно е изпратен на лечение в Лексингтън. Казва, че никога след това не е посягал към дрогата. Започва да краде коли. Изпратен е в затвора със строг режим "Грийн Хевън" в Ню Йорк. Там се запознава с Матю Мадона, който доставя хероин за мафиотите Лукезе.

Мадона е един от активните членове на международната мрежа за наркотрафик и доставя големи количества хероин за Ню Йорк. Макът, от който се прави този вид дрога, вирее в Турция, след това заминава преработен за Марсилия, а после по море стига в САЩ.

Това е т.нар.

Френска връзка, за която е създаден едноименният филм.

След като излиза от затвора, Мадона доставя висококачествен хероин за Барнс, който бързо завоюва периметър на пазара в Харлем. Схемата с италианската мафия е проста - Мадона оставя на един от паркингите в Манхатън кола, пълна с хероин, а след няколко дни идва да прибере печалбата от пълния с пари багажник.

От 100 кг хероин Барнс печели 2,5 млн. долара, които мафията му дава месечно на кредит. След това стоката се пренася на друго място, където се разфасова на 141 000 порции. Малките улични търговци разделяли стоката на още по-малки дози и заработвали допълнително. Всички знаели, че най-чистата стока може да се намери при Барнс, и отивали при него. По онова време полицията е толкова корумпирана, че не пречи на бизнеса.

През 1965 г. Барнс е арестуван със стока за над половин милион долара в багажника на колата си. Той е осъден и отново влиза в затвора "Грийн Хевън", където приема исляма и се запознава с известния гангстер Джо Гало от престъпния клан Гамбино.

Гало иска да преразпредели сферите на влияние в Харлем за сметка на черните банди, които набират сили и искат да увеличат пазарния си дял от хероин, но няма връзка в този афроамерикански район.

У Барнс той вижда човека, от когото има нужда, и след излизането си от затвора му помага чрез адвоката си, който бързо намира в делото "Барнс" многобройни процесуални нарушения. Гало става наставник на Ники Барнс и го посвещава в организацията на продажбите на хероин и основите на създаването на престъпна банда. Барнс се оказва талантлив ученик, но Джо Гало така и не успява да получи дивиденти от уроците си. На 7 април 1972 г. е застрелян.

Барнс започва да

изгражда бизнеса

си по примера

на италианските мафиоти в Ню Йорк.

Скоро в Харлем се появява престъпната организация "Съветът", който решава всички въпроси, свързани с доставките и търговията в Харлем, а също така разрешава сложни и конфликтни ситуации. Мощната организация има свои закони и правила и е построена на корпоративен принцип. В ръководството на "Съветът" влизат седем души. Общият им годишен доход е над 70 млн. долара. Тръгнали като наркозависими, те знаят какво се търси на пазара и осигуряват качествена стока.

Станал съучастник на италианската мафия, Барнс се издига и в края на 60-те години е крал на империя, която внася и разпространява хероин за милиони долари в Ню Йорк, Пенсилвания и Канада. През 1976 г. вече контролира мрежа от свои заместници. Те държат под контрол десетина дилъри, а всеки от тях управлява не по-малко от 40 улични търговци.

Барнс води луксозен живот, редовно посещава нощни клубове и освен съпруга има и няколко любовници, 200 костюма, 100 чифта обувки по поръчка, 50 дълги кожени палта, както и множество жилища. В частния си гараж той има "Бентли", "Ситроен SM", "Мазерати", "Мерседес-Бенц 300 SEL", "Линкълн Континентал", няколко кадилака и едно волво. За да не конфискуват имуществото му, създава цяла мрежа от фиктивни компании, които му дават колите под формата на дългосрочна аренда.

В кулминацията на кариерата му

състоянието му се оценява на над

50 млн. долара.

Барнс получава прякора Недосегаемия, тъй като успява да се измъкне от правосъдието и в най-сложни ситуации. Самият той не се занимава с разпространение на хероин и затова е трудно да бъде обвинен за наркотърговия. Гледа изключително внимателно на бизнеса си, няма никакви външни контакти, плаща за услуги на добър адвокат, активно легализира доходите си.

Той е човек, който може мигновено да излезе от всяка тъмна история, в която е участвал, и да накара полицията да го следва със 160 км в час в града, след което да се върне у дома си дори без глоба за превишена скорост, пише "Ню Йорк таймс". През 2007 г., когато излиза на корицата на изданието, Барнс има в досието си 13 ареста и нито една присъда.

Наркобосът настоява, че е невинен, дори след като през 1977 г. е признат за виновен за разпространение на наркотици в Харлем за 1 млн. долара на месец. Отрича и обвиненията, че е убивал, но признава, че е разпореждал убийства. По оценки на самия Барнс той е спечелил над 5 млн. долара от търговия с хероин до осъждането си през 1977 г. - доход, който увеличава след инвестициите си в туристически агенции, бензиностанции, верига автомивки и жилищни проекти в Кливланд и Понтиак, Мичиган.