Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Жан-Марк Босман се пребори за щастието на другите, но самият той изгуби всичко

Един ден няма да ме има на този свят, но името ми ще остане. Надявам се поне децата ми да се гордеят с баща си, защото нищо друго не постигнах от моя поход срещу несправедливата система", казва в интервю за немско издание Жан-Марк Босман.

Името веднага ще ви подсети за "Правилото Босман", което на практика сложи край на крепостничеството във футбола.

Да, Жан-Марк успя да се пребори за един по-добър футболен свят, но самият той изгуби всичко. Играчите, възползвали се от неговата революция, след това отказаха да му подадат ръка в труден момент. Враговете му обаче не го забравиха. Животът му се превърна в ад, а алкохолът остана единственият му приятел.

Точно като във филмите началото на вълнуващата история ни отвежда в едно малко градче, където един никому неизвестен футболист прави скандал на шефовете си, без въобще да подозира, че един ден ще стане причина за

революционна промяна

в най-популярния спорт. Жан-Марк Босман защитава с усърдие интересите на белгийския "Лиеж", но договорът му изтича и той пожелава да потърси ново предизвикателство. Сега това изглежда фасулска работа за всеки що-годе приличен играч. На вратата му са се наредили желаещи да привлекат свободния агент и просто трябва да бъде избрана най-добрата оферта.

През 1990 г., когато започват премеждията на Босман, ситуацията е съвсем различна. Всеки клуб трябва да получи трансферна сума за играча си с изтекъл договор, в случай че двете страни не се разберат за неговото удължаване. Босовете на "Лиеж" предлагат на Жан-Марк да преподпише, но при условие че се съгласи

заплатата му да

бъде орязана със

75 процента

Халфът съвсем естествено отказва и заявява, че иска да продължи кариерата си във френския "Дюнкерк". "Няма проблем. Отивай. Но съседите ще трябва да платят 12 млн. белгийски франка (днешни 300 000 евро)", отвръщат от ръководството. Трансферът пропада, а Босман се впуска в битката, която ще промени съвременния футбол.

Белгиецът завежда дело срещу клуба си, след като се провалят всичките му други опити да постигне някакво приемливо споразумение. Адвокатът го убеждава, че съдебната сага ще продължи не повече от 5-6 месеца. Процесът продължава почти 5 години, а в съдебната зала срещу Босман застават адвокатите на "Лиеж", Белгийския футболен съюз и УЕФА.

Битката

е неравна,

но неизвестният довчера футболист се превръща в международна сензация, когато на 15 декември 2015 г. Европейският съд се произнася в негова полза и така променя правилата на играта.

Според решението на съдията професионалните футболисти в Европа са "работници" по смисъла на член 39 на Договора от Рим и съответно могат да бъдат облагодетелствани от правото на свободно придвижване на работна сила в Европейския съюз. В резултат на това Европейският съд забранява на отборите да поставят трансферна цена на свои футболисти с изтекъл договор. Босман е победител, десетки хиляди негови колеги на терена са победители.

Те вече не са крепостни селяни

и могат да се спазарят добре за бъдещето си, когато приключат договорните им взаимоотношения с досегашния им клуб. В следващите десетилетия ще се случат много такива зрелищни трансфери. Може би първият е на Стив Макманамън, който изчаква да му изтече договорът и отива в "Реал" (Мадрид), а "Ливърпул" не получава нито стотинка.

"Единственото ми желание беше да играя футбол и да получавам прилично месечно възнаграждение. Затова поведох тази битка. В един момент обаче се оказах в ролята на муха, която всеки иска да смачка.

Срещу мен се изправиха мощни организации с възможности. Битката ми приличаше повече на изкачване на Еверест. Да, стигнах върха, но там не ме чакаше спасителен екип. Чакаше ме дълго и тежко спускане обратно надолу", не се притеснява да си признае героят-революционер.

Петте години съдебна битка на практика му костват всичко във футбола. Някъде по средата на делото съдията отменя забраната да се състезава в друг отбор, но

за Босман е прекалено късно

"Бях на 26, когато за първи път влязох в съдебната зала. В разцвета на силите си обаче трябваше да тичам по адвокати и съдебни зали. Нямаше как да поддържам форма. Поиграх в долните дивизии и това беше всичко. С решението си да се боря за правата ми на практика сложих кръст на футболната кариера", спомня си Жан-Марк Босман.

Победата над статуквото му носи световна слава, но само толкова. Съдът налага на Белгийската федерация да му плати компенсация в размер на 350 000 швейцарски франка заради времето, през което халфът принудително е бил държан извън терена. С парите Босман се разплаща с адвокатите си и си купува къща, тъй като до този момент обитава едностайно апартаментче. С остатъка от сумата опитва да завърти бизнес с фланелки, на които пише неговото име.

"Надявах се, че футболистите по света ще си купуват от тематичните фланелки, за да изразят своята съпричастност към битката ми за по-добър живот на всички нас. Не се получи. Никой дори не ми се обади да ме поздрави за победата. Странното е, че "Правилото Босман" помогна на десетки други футболисти да спечелят стотици милиони, а на мен ми донесе само неприятности. Много от колегите ми обещаваха пред камерите, че ще се свържат с мен и ще ме подкрепят с каквото могат. Никой не ми се обади", категоричен е бившият белгийски играч.

В един момент той съвсем остава без пари и се принуждава да моли за помощ синдиката на футболистите - ФИФПро. Оттам му обещават в продължение на 10 години да му даряват по 25 хил. евро годишно. Босман в няколко интервюта хвали организацията, която единствена му е обърнала внимание. Няколко години по-късно заявява, че от ФИФПро не са му превели обещаното. В най-тежките моменти единствено алкохолът го дарява с утехата, от която има нужда.

Безспирните му запои се отразяват и на личния му живот.

Босман два пъти се жени и се развежда,

а през 2007 г. тържествено обявява, че е приключил с пиенето. 4 години по-късно в нетрезво състояние удря своята приятелка и отново влиза в съда, но този път като обвиняем. Налагат му парична глоба, но той няма откъде да намери парите и трябва да поживее малко в затвора.

"Когато се роди "Правилото Босман", бях млад, красив и изпълнен с надежди. Сега съм просто един стар реалист. Помогнах на много други, но не успях да помогна на самия себе си. Спечелих битката, но загубих войната. Останах без семейство и без приятели. Но не загубих достойнството си. В най-тежките моменти дори нямах пари да си платя пакета със спортни канали, за да гледам мачове по телевизията. Само че именно аз ще остана в историята като човека, заради когото клубовете спряха да продават играчите си като кокошки, коне или крави", споделя в едно от най-скорошните си интервюта Жан-Марк Босман.

Днес той има пари да си плати спортните канали, но не е особено очарован от видяното по телевизията. Според него

футболът се

е превърнал единствено и само

в бизнес,

убивайки романтиката от "онези славни времена". Хората продължават да го питат дали не съжалява, че навремето не си замълча и не прие с наведена глава рекета от страна на клубните шефове.

"Знаете ли - осъзнавам, че съм направил нещо страхотно. Моята съдебна битка беше наречена спортното дело на века. Но ако можех да върна времето назад, щях да си пожелая някой друг да беше на моето място", с горчива усмивка признава Жан-Марк Босман.