Текстът е публикуван в броя на в. "168 часа" от 1 октомври 1999 г.

Двама руски граждани - 59-годишният Яков и синът му Михаил Полонски (24 г.), са вече 20-и ден в ареста на бургаското следствие. Срещу тях е повдигнато най-тежкото обвинение - за предумишлено убийство. Жертвата е техен сънародник и съгражданин - 46-го-дишният Виктор Дува-нов от Ростов на Дон. Яков и Михаил се оказват зад решетките като в класически криминален сценарий - задържани са с труп в багажника.

Преследването

Денят е 9 септември. Наближава 18 часът. Полицейски патрул с кодовото име „Бреза-4" от Четвърто РПУ в Бургас забелязва два автомобила - лека кола и микробус -близо до Мандренското езеро. Виждат се и фигурите на двама мъже. Единият отваря задната врата на микробуса, другият се върти около леката кола. Мястото е глухо, черният път, по който са навлезли колите, не води наникъде. Патрулката се усъмнява, че нещо не е наред, и се насочва към тях. Непознатите потеглят, щом забелязват полицейската кола. Започва преследване, в което бегълците са обречени на неуспех - единственият път, откъдето могат да излязат на асфалтово шосе, е преграден от патрула. Полицаите спират микробуса, след него -опела. И двете коли са с бургаска регистрация.

„От микробуса слезе млад мъж. На развален български каза, че заедно с баща си търсят места за риболов", разказва гл. сержант Марин Тодоров.

„Шофьорът на опела беше по-възрастен. Отиде до багажника и започна да рови. Знам ли какво може да извади, затова го извиках да приближи", продължава разказа си полицаят.

Едва по-късно той и колегата му гл. сержант Николай Малчев ще осъзнаят

колко близо са били до смъртта,

срещайки Яков и Михаил Полонски.

При огледа на опела сержантите забелязват пресни петна от кръв на предната седалка. На задната ги чака още една улика - платнище от зеб-ло, от което се стичат червени вади.

„Когато поискахме документите му за проверка, възрастният мъж ни предложи 200 долара.

В този мерцедес фургон е намерен трупът. снимки: елена фотева Блок 51 в бургаския комплекс „Лазур" е приютил сем. Полонски.

После, щом разбра, че сме видели кръвта, се обърна към нас с думите: „Давам ви 1000 долара и не сме се срещали."

Според официалната информация „проявявайки професионализъм, служителите на реда задържат водачите на двете МПС-та, които оказват съпротива. В едното от тях е открит пистолет ИЖ 78-8 AL 2600 с 4 патрона в пълнителя и един в цевта."

Самите полицаи твърдят, че оръжието е изпаднало от по-възрастния Полонски в момента, когато заключват белезниците му. Така е подадена и информацията пред медиите. Погрешна информация е предоставена освен това както за името на мъртвия, така и за начина на прострелването му.

Ден след това обаче из полицейските среди се разнася слух, че

срещу патрула е вдигнато оръжие, но пистолетът засякъл.

Без намесата на Малчев и Тодоров вероятно убийството щеше да остане неразкрито, признават и шефовете им. Тялото на убития е подготвено за изхвърляне. Дуванов е увит в найлон, стегнат с въжета.

Мандренското езеро е идеално скривалище. По-лонски, които от 4 години живеят в Бургас, вероятно отлично знаят, че то всяка година поглъща по няколко рибари. Ако те бяха успели да хвърлят убития Дуванов във водата, дори и трупът му един ден да изплува, едва ли щеше да бъде идентифициран, смятат криминалисти.

Бизнесът

Името на Яков Полон-ски се среща в три фирми, регистрирани в Бургаския окръжен съд. Първата от тях - „Бо-рус" ООД, е учредена преди 4 години - на 4 септември 1995 г. Наред с възрастния Полонски в нея са влизали двама българи, освободени през 1996 г., синът му Михаил, освободен през април т. г., и Виктор Давидович Дуванов, който има най-голямо дялово участие.

През ноември същата година се появява още едно ООД с участието на Полонски - „Попачис" ООД. В него най-голямо дялово участие има младият Михаил, следван от баща си и бургазлията Никола Станков Димов. В „Попачис" също има съдружник от Ростов на Дон - Вадим Владимиро-вич Зеликман.

Тенденцията се запазва и в третата фирма - „Факел" ООД. Тя е вписана в търговския регистър през лятото на 1997 г. В нея съдружници са трима руснаци от Ростов на Дон - споменатият Яков, Николай Иванович Па-шук и Федор Петрович Савченко. Освен по силното присъствие на „донски казаци" трите ООД-та си приличат и по предмета на дейност - всичко незабранено от закона.

„Все още сме в начална фаза на разследването, не са готови резултатите от повечето експертизи", заяви Владимир Джамбазов, който обикновено поема тежките престъпления в бургаското следствие. Следствието изчаквало проверката на фирмите на Полонски и на убития Дуванов.

Въпросителните около Дуванов

Застреляният руснак пристига в България на 8 септември на яхтата „Елена" с още пет човека. Плавателният съд акостира в Бургас, еки-

пажът преминава през митническите процедури и продължава към Созопол. На следващия ден Виктор обяснил на спътниците си, че има среща, излязъл и повече не се върнал.

Хората от „Елена" са разпитани часове след убийството. Те обаче дали твърде малко информация за убития си сънародник. „Научих за случилото се от пресата", каза пред репортер на вестника генералният консул на Русия във Варна Леонид Баснин. По-късно той се информирал за подробности в телефонен разговор с окръжния прокурор на Бургас. Нямаме информация за бизнеса на Дува-нов, заяви г-н Баснин. Консулството не разполагало с данни за регистрираните в Бургас фирми на предприемачи от Ростов на Дон. По информация оттам обаче убитият е шеф на регионална фондация за защита правата на човека.

Мотивите

Бащата и синът По-лонски се срещат с Виктор Дуванов сутринта на 9 септември. Тримата отиват на консултация при бургаски нотариус за продажбата на земи във ваканционното селище Дюни. Тъй като единият от съдружниците - Дува-нов, живее извън страната, нотариусът ги съветва да заверят при него протокола от общото събрание на фирмата. От разговора става ясно, че „Борус" готви серия продажби на парцели край морето. В Созопол се говори, че руснаците купили земите преди няколко години от местен охранителен бос.

След няколко часа По-лонски и Дуванов донасят протокола. Налага се обаче в последния мо-

мент да го дописват - в отделна клауза се уточнява процентът от капарото, което управителят Яков Полонски има право да получи при евентуална продажба.

Няколко часа по-късно Дуванов вече не е между живите.

Намеренията за продажба подсказват за криза в „Борус"

Търканията между двамата съдружници датират от пролетта, кога-та синът Полонски е освободен като съсобственик и съдружник.

Според първоначалната полицейска информация Дуванов е прострелян по класическия професионален начин - с един куршум в тила. Аутопсията обаче показва друго - куршумът е влязъл през горната част на челото. Руснакът е прострелян от упор. Около раната е констатирано барутно обга-ряне, което означава, че дулото е било почти до главата му. Кожата там е изрязана за допълнителна експертиза.

Според една от версиите Дуванов е застрелян в опела от мъжа, който е бил зад волана, след спречкване между двамата. Според друга екзекуцията е предварително планирана, тъй като противоречията между съдружниците тлеели отдавна. В момента, когато колата се отклонила от пътя, Дуванов усетил, че става нещо нередно, и затова разстрелът станал на неподходящо място -вътре, където следите от кръвта се отстраняват трудно. Гилзата от пистолета на Яков Полонски е намерена на мястото, където първоначално патрулната кола е забелязала опела и мерцедеса. Предполага се, че гилзата е паднала при преместването на трупа.

Обвинението в убийство е повдигнато срещу двамата Полонски. Един от най-известните бургаски адвокати Благой Потеров е поел бащата, на сина е назначен служебен адвокат. В такива случаи е задължително защитниците да са различни, тъй като обвиняемите могат да имат противоречиви интереси, въпреки че са баща и син, коментират юристи.