Вчера видях с очите си да се случва чудо. В сръбския град Враня, на 170 км от София, има паметник на жертвите на българите. По-точно на „българския фашистки окупатор, избил по зверски начин много хора, жени и деца и подпалил 8100 сгради”. Така пише на плочата, поставена през 1951 г., покрай която всички в този град минават, защото е насред едно централно кръстовище. Това е точно до църквата „Света Троица”, където вчера хиляди вранчани и хора от съседните градове и села се бяха събрали, за да чакат пристигането на иконата на Св. Богородица Троеручица от България.

По улиците бе строен целия военен гарнизон, полиция и специални части, военен духов оркестър, деца в национални носии и знамена, монахини и монаси, послушници с хоругви, игуменът на Хилендарския манастир в Света Гора архимандрид Методий и трима владици, начело с Вранския епископ Пахомий. Да чака иконата бе дошъл даже и най-старият монах в Сърбия – 91-годишният отец Йоан. Иконата на Св. Богородица Троеручица е светиня за целия православен християнски свят. Знаменателната й история тръгва от средновековния светец Йоан Дамаскин, чиято десница, отсечена по заповед на омаядския халиф Уалид, зараснала след молитви пред лика на Богородица. За благодарност Йоан Дамаскин поставил до ръцете на божията майка още една сребърна ръка върху иконата. Митарствата и чудесата, свързани с Троеручица нямат край и не могат да бъдат разказани накратко.

От векове в Хилендарския манастир се пази икона, за която се твърди, че е първообраз на всички икони на Богородица с три ръце, включително и на тази в Троянския манастир. Отредено й е мястото на патриаршеския трон в Съборната църква на „Хилендар” и е обкичена със златни и сребърни дарове на изцелени и спасени просители. Пред тази икона са отправяли молитви и много светли имена от българската история като Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Бозвели... През 1905 г. руското военно командване иска иконата от „Хилендар” да бъде изпратена на бойното поле в помощ на православното войнство срещу японската армия. Старците не разрешават тя да излезе от манастира и затова е направено точно копие, или както казват монасите, верен препис на иконата. Пращат я на руснаците, които след това подписват мирно споразумение с японската империя. Досега са правени три такива „верни преписа” на архисветинята. Четвъртият бе изнесен от „Хилендар” онзи ден от група българи и сърби и закаран в София, а след това във Враня.

Как и защо въобще се случи всичко това? Преди години Любинка Милованович – добротворка от фондация „Животна помощ”, която храни бежанците от лагера в Прешево сънува как Св. Богородица Троеручица идва във Враня. Тя споделя това с приятелката си от България Десислава Любенова, а тя от своя страна разказва на проф. Николай Михайлов, чиято компания работи по проекти в Сърбия. По ирония на съдбата офисът на българската фирма във Враня е срещу паметника на „жертвите на българския терор”. Този факт може би дава допълнителен хъс на професора и хората му да сбъднат съня на Любинка, която всички в града галено наричат Буба. И така три години по-късно Св. Богородица Троеручица наистина идва във Враня. След литийното шествие по улиците вчера иконата бе внесена в църквата „Св. Троица”, дето е до „онзи паметник”.

Там Вранският епископ Пахомий обяви пред множеството за българската помощ, докарала иконата в града. Това е същият владика, по чиято идея преди време Сръбската църква канонизира убитите от българските войници в Сурдулица по време на Първата световна война като т.нар Сурдулишки мъченици. След службата владиката покани в митрополията проф. Михайлов и българския посланик в Сърбия Радко Влайков заедно с останалите българи и епископите от близките сръбски епархии. И всички заедно седнаха да пият по една ракия под икона на светите братя Кирил и Методий.

По-късно владиката Пахомий каза в речта си на официалната вечеря, че сърби и българи са имали много тежки моменти, но идването на Св. Богородица Троеруцица прави така, че тези моменти да останат назад, а напред българи и сърби да вървят все като братя с божието благоволение. Който е чувал преди какво владиката Пахомий говори за българите, трябваше да признае, че се е случило истинско чудо. И наистина, пред очите ни се случи!

*От фейсбук!