Вчера четох много коментари относно филма на Марто Карбовски за това как баща не може да вземе детето си от Холандия .

Според голяма част от коментиращите филма бил тенденциозен. Журналиста задавал едностранчиви въпроси. И като цяло с този филм обслужвал нечии интереси.

Не знам дали е така, може и да са прави.

От доста дългия ми професионален опит обаче мога да кажа едно. Ако родител имащ правата за отглеждане на дете го изведе зад граница, останалия в България може да види детето си само ако има добра воля от страна на извелия детето.

Имах много такива случаи. С различни журналисти правихме и предавания по темата.

За да не съм голословен ето само два случая от многото в практиката ми.

При единия детето замина с майка си за Шотландия. Бащата ходи веднъж да го види. И веднъж майката доведе детето в България. Толкова за около 6-7 години. Когато го срещна сега и го питам как е детето той казва : “ Не знам. То почти не контактува с мен. Първо му забраняваха, а после само се отчужди. Нямам пари да ходя до там и....”

В другия майката замина за САЩ и бащата съвсем пък не успя да види повече детето си.

Когато майката искаше декларация за да изведе хлапето зад граница , уж да види баба си живееща там. Аз му казвах, че те може да не се върнат. Бащата ми отговори :

“ Ама той толкова иска да види баба си и майка му му обещава, че ще го върне как да го спра “

А и почти винаги съда издава разрешение за вадене на паспорт и заместващо декларацията за извеждане в чужбина такова.

И така е и редно.

В Европейския съюз сме. И една от основните му ценности е свободното движение хора, стоки и капитали .

Не може да ограничаваме и децата да видят света, както някога нас са спирали.

Но...... монетата винаги има две страни.

Но е и хубаво да се помисли и за мъката на тези родите които виждат децата си веднъж в годината, ако изобщо ги видят.

Макар, че нали помните как Казандзакис пише в романа си “ Капитан Михалис” :

“ Чуждата мъка винаги си е чужда мъка, може да ти причини дори и някаква скрита радост- задето нещастието е сполетяло съседа, а не теб”

Ние за мъката не мислим докато не потропа на нашата порта.

*От фейсбук!