Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Най-тъпите избори в историята

Така е, щом не купувате друга хартия освен “Емека”

Чувам, че настъпила небивала криза в продажбите на сънотворни лекарства – който не може да заспи, пуска си интервю с кандидат за европейски депутат и на мига потъва в прегръдките на Морфея.

Скука. Виновни са май модерните самобръсначки. Едно време каква бръснарница имаше в махалата – парламент! Това сега парламент ли е? Бръснарница!

Няма откъде да се пръкне вълнуващ политически наратив. Що е то наратив ли? Същото като лакардия, само че заспиваш.

За 30 години преход досега не е имало по-скучна кампания. Питам се –

къде отидоха талантите?

Да не са се записали в “България търси талант”? Чувам, че дори “Биг брадър” вече омръзнал.

Ако искаме да се представим добре в Европата, по-добре да изпратим в Европарламента делегация от 15 робота тип R2-D2, които да пиукат нещо неразбираемо, и още 2 от серията 3PO, които да им превеждат.*

Като стар вестникар и свиреп редактор аз съм убеден, че тази скука е свързана с кризата на вестниците в епохата на интернет. Големите вестникарски манипулатори на миналото имаха вградени рецептори. Народът още не си го помислил, те вече са го доловили, както Фандъкова лови снежинките преди да паднат на земята.

Днес това умение може би още го има, но не се упражнява. Кому е нужно, когато тиражът вече не е самоцел?

Този занаят не се учи в университет,

а се придобива с практиката. Ако всеки ден се чудиш коя новина от общо 100 – 200 да сложиш най-отпред, та да хванеш окото и да вдигнеш тиража, след 10 – 20 години то се автоматизира. Това се вика “обратна връзка” – същото, което тотално им липсва на политиците днес.

То е нюх, екстрасензорно възприятие, магия някаква. Радар, насочен към неуловими въздишки, бегли мимики и усмивки сред народните маси. Толкова години изкуствоведите се чудят на какво се полуусмихва Джокондата – ами попитайте някой стар вестникарски редактор! Веднага ще ви каже кой да подава оставка!

Уви, и вестникът не е това, което беше. Онзи ден прочетох “Пропагандата” от Едуард Бернайс, най-великият манипулатор на XX век. Най-сетне я издадоха на български. За “пиара” тази книга е това, което е за политологията “Принцът” на Макиавели. Даже и много повече, тъй като Макиавели си е умрял без никой да му използва талантите, докато

Бернайс е излъгал света да се върти накъдето му каже…

“Разбира се - пише той, - вестникът си остава винаги главно средство за предаване на мнения и идеи – с други думи, за пропаганда... Той не пита дали даден материал е пропаганда, или не. Важното е, че той е новина. А при избора на новини редакторът обикновено е напълно независим. В “Ню Йорк Таймс” – нека вземем отличителен пример – новините се отпечатват заради стойността им като новини и без никаква друга причина. Неговите редактори напълно независимо определят какво е и какво не е новина. Те не търпят никаква цензура. Не се поддават на никакъв външен натиск, нито се влияят от съображения като целесъобразност или опортюнизъм…”

И така нататък. Но тази книга е издадена през 1928 г. и после леко преработена през 1955 година. Днес “Ню Йорк таймс” няма нищо общо с онзи вестник, за който говори Бернайс. Днес той се е превърнал в

пропагандна брошура на Демократическата партия,

в която няма и помен от обективност.

И защо е така? Защото хартиените тиражи вече нямат значение. Редакторът вече козирува само на двама господари рекламата и спонсора. Щом дори “Ню Йорк таймс” клекна, какво остава за нашите газети?

В България виждаме същото явление, но още по-напреднало. През 90-те години, когато вестниците се биеха за тиражи, главно трепереха какво мисли читателят. Днес парите не идват от тиражи, а от реклами и от “спонсори”. Нека народът чете в нета безплатно. Затова и обратната връзка изчезна. Изчезна усетът за реална, човешка пропаганда, ако не броим любимата на народа вестникарска група. Щом четете тези редове, знаете коя е тя.

Така че, уважаеми читателю, сам си си виновен. Щом искаш вестникът да ти служи – ами купувай го!

Та това е причината, заради която в политиката победи скуката - изчезна критерият. Редакторите вече не се напъват да се правят на интересни. Могъщите вестникарски химикалки минаха на заден план и вместо тях

на сцената

се изстъпиха манифактурните политолози

и социолози, които с две-три думи приспиват галопиращ кон.

Но те не са виновни, не ги съдете. Това е самото естество на занаята. Тези “експерти” не са приемници, а предаватели. Те не слушат, а обясняват. Те свеждат грантоедната мъдрост до масите, докато масите трън си вадят и нищо не чуват.

Като бях на дискусията за мажоритарния вот в парламента, дойдоха около 30 индивида от това мъдро племе. Първо стана най-маститият и заяви: “Аз говоря от името на цялата експертна общност!” След което останалите около 29 повториха като роботи точно същото, което каза той. Е, като говорите едно и също защо сте дошли цяла рота? И как никой не чу какво им каза народът?

-------------------------------------

* R2-D2 и 3PO са двата робота от филмовата поредица “Междузвездни войни”