За протокола:

На 31 март 2007 положих теста на МЕНСА на сесия в София - успешно, според 98-процентния критерий.

С мен се яви и Dragomir Marinov, който би могъл да потвърди думите ми.

Допускам, че МЕНСА България разполага с архив, който удостоверява резултата ми и при желание може да уведоми БНР, така че тази подробност да бъде добавена към статията, както вече им предложих писмено.

По същество:

Нужно ли е кандидатите за обществена длъжност да се числят към двата процента от населението с най-висок коефициент на интелигентност (т.е. да покриват изискването за членство в МЕНСА)?

Моят личен отговор е НЕ.

Нужен е не необикновен интелект, а обикновена почтеност.

На политиците е необходимо не убеждението, че са по-умни от останалите, а убеждението, че представляват останалите. На политиците не им трябва гениалност - трябва им прилична грамотност и малко здрав разум.

Трябва им човещина, съчувствие и добронамереност.

Трябва им желание и способност да учат постоянно.

Трябва им не гордост от собствения интелект, а честна преценка от какво разбират и от какво не разбират.

Трябва им интуиция кога да слушат себе си, кога да слушат експертите и кога да слушат общественото мнение, за да дестилират от тези разнородни съставки такива действия, с които светът около тях - бавно и по малко - да се подобрява.

Трябва им леко отвращение от властта и ясна представа докъде се простират правомощията им и къде свършват - без уговорки.

Това са все качества, намираеми у повечето разумни граждани - и това не е случайно.

В живата, дишаща демокрация всеки гражданин може във всеки момент да се яви на избори и да стане политик, без да трябва да скача през горящи обръчи и да държи тестове.

И, ако избере да работи за добруването както на избирателите си, така и на избралите опонентите му, един ден да стане и водач.

*От фейсбук!