Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Тъмната история на папския Орден на йезуитите Кланетата от Вартоломеевата нощ обхващат цяла Европа.

Приписват им най-изкусните интриги и най-зловещите заговори, заради огромната власт наричат лидера им черния папа

Били изповедници на крале и кралици и ги манипулирали с прегрешенията им

Със специални упражнения Игнасио де Лойола създава перфектната армия

Папа Франциск е може би най-харизматичният и симпатичен глава на Римокатолическата църква и дори противниците му трудно могат да повярват, че той е член на страховития в миналото Орден на йезуитите. В романите автори като Александър Дюма задължително им дават една от основните роли - на злите, но суперинтелигентни интриганти, които без проблем могат да убият или да поставят отрова в чашата на противника. Сред най-големите поддръжници на ордена са Медичите и Борджиите, а един от тях става третият им генерал. Заради огромната власт лидерът им винаги е наричан черният папа.

Най-мощното им оръжие са интригата и манипулацията, и отровите. Ликвидирането на поне няколко кралски особи и папи е дребен щрих в богатия им арсенал. Неслучайно някои историци ги обвиняват за най-големия геноцид в историята - убийството на 68 млн. души. Основател на ордена е испанският баски дон Иниго Лопес де Рекал от замъка Лойола, станал по-късно известен като Игнасиус Лойола. Според биографите му е буен младеж и животът му е изпъстрен с "престъпления", а в протокол на органите на реда се казва, че е "коварен и брутален".

Описват го като непокорен и самонадеян воин, който води хаотичен живот както по отношение на жените, така и на хазарта и дуелите. Години по-късно неговите възпитаници ще се опитат да извинят всичките му прегрешения с думите, че те са били за още по-голяма прослава на Бога. Като войник се бие срещу отрядите на френския граф Де Фоа, но е уцелен в крака и костта е разтрошена.

Налага се да лежи дълго в замъка и многократно препрочита единствените книги там - "Животът на Христос" и "Животът на светците". Докато чете и размишлява той стига до извода, че всички големи мистици са били и големи организатори. Както и че ако мистицизмът се съчетае с острия ум и блестящ интелект, той става непобедим и може да изкриви волята на всички останали. Игнасио поема по пътя на монашеството след близо година на молитви и изповеди в манастира на Монсерат. Твърди, че има видения свише. Някои са свързани със светлини, с лъчи, със Света Троица, Исус и Света Богородица, от които Лойола иска одобрение за проектите си Благодарение на това става известен мистик и разработва система от "Духовни упражнения" за последователите си.

Те най-общо представляват молитви, но с определен начин на вдишване и издишване, с различни интервали между тях, като периодите на мълчание се спазват стриктно. Задължително се правят с наставник, който показва на ученика кога да диша, кога да плаче, стене, вика и т.н.

Противниците на Игнасио са убедени, че с дългите повторения той превръща последователите си в машини, като пречупва волята им само с една дума. Въпреки предупрежденията броят на учениците му расте лавинообразно, тъй като Игнасио обещава, че тези практики по чудодеен начин усилват духовните сили и пречистват душата На 43 години Лойола вече е толкова популярен, че създаването на "Обществото на Исус" е неизбежно. През 1534 г. орденът официално е учреден в параклиса на катедралата "Нотър Дам".

Още там той обещава, че след причастието ще се отправят към Йерусалим, за да върнат неверниците в правия път, но плановете им са осуетени. Причината е, че папата е решил да се възползва от влиянието, което Игнасио упражнява над последователите си. Именно на тази първа среща Лойола и папа Павел III заедно планират кръстоносния поход. Най-вероятно именно при тези визити Игнасио е убедил главата на Римокатолическата църква, че може да му е много полезен, и така логично се стига до издаването на специален декрет.

С него Ватиканът официално разрешава дейността на ордена, а членовете му гарантират, че винаги ще са на негово разположение, обещавайки безусловно послушание Влиянието на Лойола над Рим вече е толкова голямо, че папата назначава най-близките му съратници Лайнез и Салмерон да го представляват като папски теолози. Освен това Ватикана предоставя на йезуитите най-важната институция - Инквизицията.

Сделката е взаимноизгодна - папата иска цялата власт и орденът му гарантира, че ще я има, ако ги остави да се справят с Реформацията и протестантството. Освен това плановете на Лойола са йезуитите да се самофинансират, като изпраща проповедници в Новия свят, които да сложат ръка върху ресурсите на туземците Игнасио още в началото предвижда, че благодарение на това и на привилегиите от Ватикана орденът ще забогатее неимоверно и на някой бъдещ папа или крал може да му хрумне да го унищожи. Затова той още в самото начало започва да създава най-добрите учебни заведения затогава.

В тях наред с обучението на обикновени деца се възпитават и наследниците на елита и кралските дворове в Европа. Това е единствената застраховка на Игнасио, че бъдещите поколения няма да ликвидират ордена. Паралелно с това изграждането му се финансира отчасти с богатствата, които йезуитите изпращат от Новия свят, след като през 1552 г. те вече са стъпили в Индия, Китай, Япония, а 20 години по-късно ще черпят с пълни шепи от несметните сребърни мини на Мексико и захарта на Парагвай. "Всички богатства на Южна Америка са в ръцете на йезуитите", ще каже години по-късно папа Инокентий VIII.

През 1609 и 1611 г. организацията вече ще е в Бразилия и Канада. Паралелно с битките с езичниците в Новия свят, орденът трябва да се справи и с пълзящата ерес в Европа, особено във Франция, Южна и Западна Германия, Испания, Португалия, Италия, Англия и Ирландия. Концепцията на Игнасио е чрез единство да се постигне практическо сближаване на християнството и то да се оглавява от папата. "В такива ситуации църквата знаеше, че няма да намери по-способни, хитри или смели защитници освен "Обществото на Исус", когато се налагаше да се направи интрига, да се проведе пропаганда или да се започне бунт", отбелязва изследователят Рене Фулоп-Милър. Причината да се превърнат в перфектното оръжие на църквата е в абсолютното послушание.

Правилата на йезуитите са те да се подчиняват при всеки импулс - да са като топка восък, която висшестоящият да оформя в каквато посока прецени. "Нека бъдем убедени, че всичко е добро и правилно, когато висшестоящият (в Ордена - бел. ред.) смята така", проповядва Лойола. Според професора по католическа теология Дж. Юбер това става навик: "Правилата се повтарят по петстотин пъти и йезуитите трябва да виждат Христос в лицето на Генерала."

От самото начало в резултат на безкрайните повторения никой не се съмнява в непогрешимостта на лидера-черния папа. Резултатът е, че в организацията се създава дисциплина, която е много по-добра от тази и в най-подготвената армия.

Ако при воините мотивът е пари, при духовниците има висша цел, която много по-добре ги мотивира да дават най-доброто от себе си. Затова проф. Юбер смята, че дори най-добре тренираните военни, ако преминат подготовка при йезуитите няма да успеят да запазят самостоятелното си мислене. "Генералът притежава целия човек - всичко. Човек доброволно жертва волята си и отхвърля собствената си преценка", пише Юбер. Това е и концепцията на Игнасио де Лойола. В писмо до йезуитите в Португалия той съветва: "Трябва да видим дори черното като бяло, ако църквата ни казва, че това е така."

Вероятно заради това и заради огромната власт на ордена над Ватикана, лидерът му, който и да е той, е наричан Черният папа.

Как орденът разширява властта си, четете в хартиеното издание.