Тръгвайки към 3 районно одеве срещам забързан познат когото не съм виждал години.

Знаех , че отдавна е пенсионер. Някога беше добър инженер, колега на баща ми. Началник в голямо държавно предприятие.

- Къде си се забързал - питам?

- На работа - отвръща той.

- Че още ли работиш?

- Да -казва . Не се седи без работа. Пенсията не стига. А и какво да правя по цял ден ? И такси бях , ама остарях не става вече. Сега съм пазач в едно училище. Докарвам по някой лев над пенсията доволен съм.

Замислих се да оставим на страна това, че е тъжно, че пенсиите са срамно малки и хора работили цял живот трябва да продължават да го правят май , докато са живи.

Но има и друго на който му се работи , работа има.

Точно вчера ми излезна една история която съм писал лани под една наглед смешна снимка и че важи не само за циганите , а за всички нас .

Непрекъснато чувам хора оплакващи се , че нямат работа. Но в последно време контактувам с доста строители които плачат за кадри. А да не говорим за собствениците на хотели и заведения особено сега по морето.

Предвид това, че често ми се налага да обикалям по Ботевград, Ябланица, Луковит, Роман и селата в района, всеки път виждам кафенетата пълни с народ и хора искащи ми пари.

Миналата година питам едно момче което ми коси двора на вилата: “ Как е Ристо има ли работа?’

"Работа море, бате Иво" - ми отвръща той.

Така, че който иска да работи ще намери, който не ще ти изтъкне хиляди доводи защо не може да си намери работа.

От фейсбук