Мощите на св. Стефан Милутин съживяват кръстника на баща му

Изпуска срока за Семинарията, но след дар – два сребърни кръста и горещи молби

към двама светци, го приемат

Света Богородица Троеручица в Троянския манастир помага на много бездетни родители, спазили правилото

Духовникът започва да възстановява две древни църкви в Бачковския манастир

Дядо Сионий пое Бачковския манастир в неприятен момент, когато вярващите бяха огорчени от предишния игумен, който не ги допускал в храма, докато се молел.

Но той бе в далеч по-драматична ситуация, когато през 2014 г. бе изпратен в Троянския манастир, за да потушава гейския скандал - един от най-тежките удари по църквата и Светата обител. Той не само че успя, но и напълно обнови манастира и му върна славата на един от най-авторитетните и обичаните в страната.

Детството

и чудесата

Като дете Сионий е като всички останали младежи. За разлика от тях родителите и близките му са сред малкото, които не се плашат от репресиите на соцрежима и посещават църковни служби, ходят на изповед, вземат причастия.

Тогава светското му име е Стефан. Кръстен е на баща си и на кръстника му, с когото е свързано едно от най-големите чудеса във фамилията.

"Кръстникът на баща ми е роден в Подуяне, но след ражднето изведнъж близките ни установяват, че бебето започва да посинява, отива си - разказва Сионий - Семейството се качва на една шейна, наричали я сани, и бързо се отправят към църквата "Св. Неделя". Свещеникът ги видял разплакани, носят мъртво дете, но им казал: "Веднага го сложете на мощите на св. Стефан Милутин! Той ще помогне!"

"С поставянето на мощите детето се оправя и по внушение на този духовник веднага още там кръщават детето Стефан - казва Сионий. - в чест на светеца, който го е избавил. Така и моето име е свързано с това изцерение."

Случката очевидно се е запечатала дълбоко в съзнанието му, защото още като войник той започва да

мечтае да се запише в Семинарията

"Заради казармата бях изпуснал срока да си подам документите - спомня си той. - Тогава викарий на патриарха бе сегашният ни патриарх дядо Неофит. Той ме благослови и ми каза, че с Божията помощ нещата ще се оправят, но документите се бавеха и аз в един момент реших да прибегна до помощта на нашите светци. Отидох при мощите на св. Стефан в "Св. Неделя" и на гроба на св. Серафим Софийски в криптата на Руската църква. Тъй като моите родители са бижутери, бях направил два кръста от сребро, полирах ги и ги украсих, доколкото можех, и ги занесох на двамата светци като подарък. Молех ги да ми помогнат да започна своето обучение. Още на другия ден ми се обадиха от Светия Синод. Тогава главният секретар беше епископ Натанаил (покойният вече Неврокопски митрополит - бел.ред.), който ме чакаше и ми даде писмото, с което да отида в Семинарията, с думите: "И не забравяй, че си от София.

Старай се!

Дядо Неофит те благославя и ти пожелава успех!" Господ да му дава здраве, сили и благодат. Тези двама изключителни духовници ми дадоха своето благословение и тогава почувствах, че чрез тях нашите светци са ми помогнали."

Но това съвсем не са единствените мистерии в живота на Сионий, станал свидетел и на многобройните чудеса на Света Богородица Троеручица в Троянския манастир.

"В последно време Тя помогна на много семейства да имат деца, които дълго време са искали, но не са могли - казва Сионий. - За тях ние в Троянския манастир имаме едно правило - да отидат на изповед, да започнат да постят, да се причестяват, да вземат участие в Неделната възкресна служба, да променят живота си. Много от тях придобиха чеда благодарение на покаянието и

обновлението пред чудотворната икона

Оказа се, че някои от тях не са венчани. Как тогава да искаме деца? Някои са извършили тежки грехове в миналото, които само с изповед и покаяние могат да се покрият. Правилото е за да могат те да видят как живеят, какво са извършили, дали Бог не ги вразумява, за да ги очисти, да ги възвърне в благодатно общение. Всичко е много лично и не бих искал да споменавам имена, но това е мисията на съвременния духовник -

с търпение и спокойствие

да просвещава всеки човек, дошъл в храма. Всяко семейство. Хората идват, палят свещ, целуват иконата, забравяйки, че покаянието е банята на обновлението - да се отречеш от себе си, от греховното бреме, за да видиш Христос, който ще те подкрепи в твоите начинания. Ние сме длъжни да открием на хората тези много важни спасителни неща."

В Троянския манастир Сионий е изпратен в най-тежкия момент - в разгара на гейския скандал. Първото нещо, което той тогава направи, бе да изгони всички, свързани с тази група. Остави само един монах, с когото заедно правеха службите, което е крайно недостатъчно за подобен манастир.

Сионий признава, че това е било много неприятен момент: "Както се казва, човек може да остане само с двама-трима братя, но истински духовници и с тях да започне да гради и да служи на Бога."

След като се погрижи първо да възстанови морала в Светата обител, едва след това дядо Сионий започна пълното обновление на манастира. Наред с ремонтите при всяко свое пътуване до Светите земи или до Синай той се връщаше с някоя безценна реликва и светиня.

"Всяка година по време на Великия пост успявам да отида до Йерусалим, където с благословението на патриарх Неофит участвам в службите на йерусалимския патриарх - казва Сионий. - Топло и братски препоръчвам на всички християни да се стремят към Светите земи, които са едно отворено евангелие, жива проповед, обърната към нас. Там са местата, където и днес се чуват стъпките на Спасителя,

на аспостолите, на Божията майка.

По Божия милост успях да придобия като благословение от йерусалимския патриарх някои светини, които подредих в Троянския манастир."

Благодарение на това всеки, който не може да отиде в Йерусалим, в Троянския може да се докосне до едни от най-големите християнски духовни съкровища. За специално изградения параклис "Голгота" Сионий е донесъл три камъка - от Тавор, където Исус се преобразява пред апостолите, от Голгота, където е разпънат на кръста, и от Божи гроб.

От Светите земи получил и частица от Мамврийския дъб. Дървото е на 5 хил. години, под което Бог се явява на Авраам в образа на три ангела.

При едно от пътуванията Сионий се връща от Йерусалим с част от смокиновото дърво, под което Света Богородциа се среща с бременната света Елисавета, майката на свети Йоан Предтеча.

В Троянската света обител духовникът е донесъл и едно клонче, което вече е храст -от Неопалимата къпина в синайския манастир "Света Екатерина". Къпината е свързана с едно от най-големите чудеса в Библията, когато чрез горящия храст, който не изгаря, Бог се явява на Мойсей и му казва: "Мойсее! Мойсее! Не се приближавай насам; събуй си обущата от нозете, защото мястото, на което стоиш, е земя света".

"168 часа" за първи път видя малкото храстче през януари 2018 г., засадено в двора на манастира. Повечето къпини през зимата са с изсъхнали листа, но това правеше впечатление, че дори при минус 23 градуса бе със зелени.

"Тя расте зад олтара на съборния храм на манастира "Света Екатерина" в Синай и само с изрично благословение може да се вземе

от нея клонче

и да се засади в православния свят, за да може повече хора да си спомнят за Мойсей, който е наречен Боговидец - казва дядо Сионий. - В тази къпина виждаме и образа на Пречистата Богородица, която, приемайки Бог, не изгаря, а остава здрава и благодатна. Образът на тази къпина често може да се види в иконографията като "Неопалимая купина". Тази на пръв поглед обикновена клонка дойде в България и нейното израстване е изключителна радост за всички нас - братята на Троянския манастир, и за поклониците."

Наред със светините в Светата обител дядо Сионий прави и пълно обновление на манастира, като там е подредил дори и музей. На въпрос как успява да е едновременно добър духовник и мениджър, той казва: "Наистина

не знам какво значи мениджър,

аз съм Божи служител, и гледам да си изпълнявам задълженията, които ми е възложил патриархът и Светият Синод. Просто следя нещата. По-пестеливо се изразходват приходите. Каквото е необходимо, се заделя за общото служение на църквата. В същото време в социален план не изоставяме бедните и страдащите, гледам да има за тези неща, а за нас - като братство да е по-скромно и по-умерено. Освен че се молим и помагаме, произвеждаме и много неща - имаме работилница, в която правим икони, броеници, сувенири и хората с удоволствие си ги купуват като благословение от светата Троянска обител. С това подпомагат и нашата работа. Сега, в Бачковския манастир също имам такава идея да направя подобна работилница, за да си помагаме финансово."

Какви са плановете на дядо Сионий в Бачковския манастир, четете в хартиеното издание.