Стотици хиляди по света са кръстени на християнския празник

“Приятно ми е, Великденчо Коледарски” – това не е виц, а име и фамилия в превод на български на десетки италианци, наричащи се Паскуале Натале.

На Апенините не се дава никога името Христо (Cristo) на новородените. Денят на възкресението на Христос обаче е сред най-почитаните имена. Българската приказка “Всеки ден не е Великден” не е валидна в Италия - за над 270 000 нейни жители, носещи го в паспорта си, Великден е всеки ден цял живот.

Паскуале, или преведено буквално Великденски, е сред 20-те най-разпространени имена на Ботуша. Ако пък се прибавят и вариациите на тема Великден – Паскуалино, Паскуино, Паскучо, Пасказио и др., кошницата с великденски имена набъбва до 400 000, или колкото жителите на Болоня.

По-голяма част от хората, кръстени на Великден, са

родени на празника,

което значи, че са

зодия Овен или Телец

В България родените на този християнски празник обикновено получават името Велик, Велико, Велика, Величко, Величка, Велина, Велко, Велка и др. Смята се, че роденият на Великден е весел, бодър, пълен с енергия човек, който вижда чашата винаги полупълна, а не полупразна.

Склонният към размисъл Паскуале, Паскуалина, Величко или Величка, притежава силна фантазия. Те са идеалният съпруг или съпруга. Ако е мъж – затрупва любимата и децата си с подаръци, любвеобилен е, винаги намира добра дума за приятелите си. Ако обаче понякога ви се стори малко странен и отнесен, оставете го - ще му мине, а после ще се върне при вас още по-одухотворен и вдъхновен.

Оранжевият е

цветът на родените

на Великден

Срещнете ли италианец или италианка с имената Паскуале и Паскуалина (съкратено – Лино и Лина), бъдете сигурни, че са от Юга. Ако пък живеят в Милано или Торино, значи произходът им е от Централна или Южна Италия. Именно в градовете там е най-разпространено името Паскуале, като пикът е в Неапол и област Кампания. Френските и английските родители, сдобили се с рожби на Великден, също отдават чест на празника, кръщавайки ги Паскал, а в Испания – Паскуал и Паскуалита.

Името е с еврейски и гръцко-латински произход – идва от еврейското Pesah, превърнало се в Paschalis на латински, и означава “преминаване”. Свързано е с освобождаването на евреите от египетско робство и преминаването на Червено море.

Кръстените на Великден обикновено празнуват имен ден в неделята на Великден или пък на 17 май в чест на свети Паскал Байлон, испански францискански монах, умрял през 1592 г. Разказват, че именно той е измислил крема дзабайоне, който се прави от разбити с ликьор или вино яйца. Давал го на жените, които се оплаквали от “слаби” мъже. Смята се, че именно затова e

закрилник на

сладкарите,

готвачите и жените

В историята има четирима папи с името Пасхалис, като първият от тях е светец. Има обаче и други светци в католическата църква, носещи името Паскуале или Пасказио – като например бенедиктинския абат Пасказио Радберто, написал известния трактат за причастието “Тяло и кръв Христови”.

И острови са кръстени на големия празник. И до днес Великденският остров, намиращ се в Тихия океан на 3600 км западно от Чили, е обгърнат с мистерия. Смята се, че това е едно от най-изолираните места в света. На него има 4 действащи вулкана.

Името си островът

получава, защото е

открит на Великден

Това става през 1722 г., когато холандецът Якоб Рогевен слиза за пръв път на тази земя в навечерието на християнския празник. Първи зърва острова насред морето още през 1687 г. пиратът Едуард Дейвис, който обаче не стъпва на него.

Гигантските каменни статуи моаи с човешки лица са част от загадките на острова, който на местен език се нарича Рапа Нуи (Голяма скала). Загадка е обаче не само как са били изградени от коренното население, а и какво в крайна сметка е станало с него. Местните жители, открити от европейците на острова, са твърде малко на фона на цивилизацията, реализирала статуите.

Къде са останалите? Освен тях на острова липсвали дървета, а изграждането на статуите изисквало наличието на огромни пънове, като тези от гигантските палми, чиито останки били открити на острова. Според теориите

островът се е

самоунищожил

заради човешката

си лакомия

За да строи все повече статуи, населението на Рапа Нуи изсякло всички дървета, довеждайки до тоталното му обезлесяване и съответно до собственото си изчезване.

На всичкото отгоре европейците донесли на Великденския остров тиф и холера, с които доунищожили коренните жители. За капак пристигнали и робовладелците, които депортирали половината от останалите живи местни хора. През 1811 г. на него можели да се преброят само 111 коренни жители. Затова и мнозина смятат, че истинската драма на хората от Рапа Нуи всъщност е срещата им с европейците.