Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Показно убийство в софийския "Мулен руж" Убиецът Славе Начев-Чавчето не получава присъда.

На 13 януари 1931 г. столицата се събужда с новината за ново показно убийство. Още преди слънцето да изгрее, около кабаре "Мулен руж" е

гъчкано с ченгета

Тук са столичният комендант Карагьозов, помощникът му Иванов, осми съдия-следовател Господинов и полицаи от четвърти участък. В подстъпите към култовото нощно заведение се тълпят любопитни зрители.

Скоро информацията за случилото се плъзва сред множеството. На бара в кабарето лежат два трупа, надупчени от револверни изстрели. Те са на македонстващите Трайчо Спасов Стоянов-Мориовчето и Никола Янев Будаков. Убийството е извършено през нощта при следните обстоятелства.

Двете жертви пристигат в кабарето към 4,00 часа, т.е. малко преди да затворят. В заведението са останали само няколко упорити пияници. Трайчо и Кольо сядат на една маса срещу вратата на малкия салон и си поръчват кафе.

Към 4,40 часа в кабарето влиза друг македонстващ Стоян Иванов Катошев. Той минава покрай Трайчо, поздравява го и, без да получи покана, сяда на неговата маса, но застава на почетно разстояние от двамата събеседници. Мориовчето и Будаков са с гръб към вратата, а Катошев е обърнат с лице към нея.

В този момент на изхода застават двама души, чиито лица трудно се забелязват в полумрака. Новодошлите още с влизането си

откриват огън с револвери

срещу Трайчо и Кольо. Двамата са изненадани и не могат да реагират адекватно. Будаков едва успява да се завърти по посока на изстрелите, когато пада на пода. Мориовчето пък изважда револвер от джоба си, но преди да успее да го използва, се свлича мъртъв под масата. Още при появата на нападателите Катошев се отмества настрани, давайки вид, че се пази от куршумите. След като изпълняват мисията си, убийците безпрепятствено се изнизват от кабарето. Целият екшън трае не повече от минута.

Веднага след това в заведението настава адска суматоха. Близкият постови стражар забелязва двама души с револвери в ръце да бягат към "Алабин" и хуква да ги преследва, но след секунди вижда как те се качват на такси и с бясна скорост се отдалечават от погледа му.

Ченгетата пристигат на местопрестъплението след десет минути. Будаков, който все още дава признаци на живот, е откаран в Александровската болница, където умира към 11,00 часа. Трайко е починал моментално. На паркета в кабарето зловещо се стелят

две локви кръв

Около мъртвите тела са намерени общо 16 гилзи от револвер.

Мориовчето е пронизан с три куршума. Първият е влязъл през дясното ухо и излязъл от средата на темето. Вторият е пронизал лявата плешка и изхвърчал през дясното рамо, а третият е заседнал близо до гръбначния стълб. Будаков е улучен с два куршума, единият от които е заседнал в мозъка, а другият е поразил лакътя на лявата ръка.

Първият въпрос, който следователите си поставят в подобни случаи, е кои са жертвите. Те не са по-различни от убийците - бивши революционери и настоящи македонски терористи, изпълнители на мокри поръчки. Мориовчето е на 26 години. Бил е четник в четата на Пашата. Има жена и дете, които са в Македония. Трайчо е доста известен в македонските среди с буйните си и нестандартни прояви. Три месеца преди смъртта си той

стреля по портрета

на Тодор Александров

в столичното кафене "Прентан".

Малко по-късно, на 30 октомври 1930 г., при Халите е убит Нанчо Витларов, също македонски терорист и един от убийците на генерал Протогеров. Мориовчето е заподозрян и арестуван, но избягва от килиите на четвърти участък. В последните дни на 1930 г. се предава на прокурора, като предлага алиби, а именно, че от 15 септември до 18 ноември 1930 г. се е намирал постоянно във Варна.

Въпреки че се намират и други доказателства за неговата невинност, подозренията, че Мориовчето е убиецът на Витларов, не са напълно опровергани. Прокурорът го освобождава от ареста, с което му прави лоша услуга. Два дена по-късно Трайчо е убит.

Другата жертва Будаков е също 26- годишен терорист-протогеровист, родом от село Голям извор, Хасковско. Той идва в София три месеца преди убийството, а от няколко седмици живее на квартира с Мориовчето. Във фаталната нощ на 12 срещу 13 януари двамата са били заедно до 12 часа с голяма компания. Полицията така и не успява да установи къде са били между 12,00 и 4,00 часа, когато идват в кабарето.

Повечето свидетели на убийството се разбягват, преди да са дошли ченгетата. Издирването на очевидци продължава през целия ден. Пет кабаретни актриси са арестувани към обяд в краен столичен квартал. Една от тях е чехкиня, една италианка и три нашенки. Всичките твърдят, че са напуснали "Мулен руж" към 4,00 часа и не са видели нищо от стрелбата.

Портиерката, която била рускиня, чула изстрелите, но не видяла нападателите, защото

от страх се

скрила в гардероба

Васил Кардашев, също портиер, казва, че пуснал трима души с вдигнати яки и нахлупени шапки. Понеже имали много страховит външен вид, портиерът не посмял да се заяде с тях.

Основният свидетел Стоян Катошев е арестуван у дома си на улица "Драгоман", където държи магазин и дарак. Полицаите го събудили с доста зор, тъй като спял много дълбоко. Катошев разказва, че до 2,00 часа през нощта бил в "Шуменската бирария" с две познати семейства. После ги изпратил и отишъл в кабарето да си свали някое девойче. Бил изпил огромно количество вино, повръщал и не си спомнял за никакви изстрели.

Свидетели обаче твърдят, че между 2 и 4 часа Катошев бил в "Мулен руж", след което излязъл с квестора на кабарето Владимир Симеонов да се поразходят с автомобил. Към 4,40 се върнал с още две лица, облечени с дълги черни балтони, за които се предполага, че са убийците.

Самоличността на последните много бързо е установена. Това са Славе Георгиев Начев-Чавчето, 35-годишен, и Борис Божков, 34-годишен, съдържател на кафене. Следите на двамата се губят. Девет месеца

полицията не може

да ги открие

Накрая делото е внесено в съда и се гледа в тяхно отсъствие.

На 15 септември трето наказателно отделение на Софийския окръжен съд разглежда делото за убийството в "Мулен Руж". Чавчето и Божков са признати за виновни и осъдени задочно на доживотен затвор. Съдът признава Стоян Катошев за съучастник, посочил на убийците жертвите, и го осъжда на 10 години затвор и 12 години лишаване от права. Другият съучастник Владимир Симеонов получава 6 години и 8 месеца затвор и 8 години лишаване от права.

Така се стига до парадокса - убийците остават на свобода, а съучастниците влизат в затвора.