B миналото "Ючбунар" минава за един от най-бедните столични квартали, а бедността върви ръка за ръка с престъпността.

Не случайно някогашното софийско гето постоянно заема водещо място в криминалните хроники и държи полицията в стопроцентова бойна готовност.

Много са емблематичните фигури в криминалния свят, които произхождат от Ючбунар или развиват там своята неформална дейност. Един от най-бруталните тамошни бандити през 20-те години на ХХ век е Славе Петров-Чослата. Той е роден във Велес през 1900 г., но родителите му скоро се преселват в София. Буйно

кипящата македонска кръв

и криминалната атмосфера на столичния бордей моделират от Славе един брутален тип, който от ранна младежка възраст проявява склонност към нарушаване на обществения ред. В началото на 20-те години той е вече виден столичен нехранимайко. През 1922 г. влиза в затвора за убийство.

Прекарва зад решетките осем години. В началото на 1930 г. късметът му се усмихва и престъпникът получава амнистия. Кварталът вече е забравил за неговите изпълнения. На Славе обаче му трябва съвсем малко време, за да "влезе във форма". Дори не прави опит да се адаптира към нормалния живот. С няколко кражби и пиянски скандали той напомня на съкварталците и на ченгетата за себе си.

На 10 срещу 11 юли 1930 г. Чослата извършва обир в дома на софийския лекар д-р Златарев на улица "Цар Самуил" 15. Помага му Мандо Кузманов, също изявен ючбунарски бандит и бивш затворник. Опитните апаши предварително са разучили, че тази нощ няма да има никой в апартамента. След като нахлуват в жилището, те се опитват

да разбият металната каса

тежаща 50 кг, но не успяват, поради което решават да я помъкнат със себе си. Изнасят я от апартамента през едно малко прозорче. После я разбиват, но откриват в нея само 1000 лева, ценни книжа и златен часовник, който продават още на другата сутрин.

На другия ден привечер Чослата засяда в местна кръчма. Чашка по чашка алкохолът размътва главата му и той започва да буйства. Поведението му прави впечатление на намиращия се в същото заведение полицейски агент, който извежда бандита навън и му иска легитимация. Понеже Петров не разполага с такава, агентът се принуждава да го заведе в участъка.

Служителят на реда няма как да се справи сам с почерпения субект, затова търси помощта на близкия постови

стражар. Чослата е отведен в участъка, но след направената проверка дежурният преценява, че няма законови основания за задържането му и го освобождава. Престъпникът си тръгва от участъка, сипейки люти закани по адрес на агента.

Късно вечерта поизтрезнелият Петров се среща отново с другаря си Мандо Кузманов. Те сядат в друга ючбунарска кръчма и не след дълго Чослата изпада в алкохолен дeлириум. В това негово състояние мозъкът му съвсем естествено ражда идеята да намери агента и да го убие. Двамата бандити тръгват по "Цар Симеон". Стигат до пресечката с "Одрин", близо до която се намира кръчмата, където агентът арестувал Чослата.

Не намират агента, но затова пък забелязват отдалече, че стражарят, който му съдействал при залавянето, отново е на пост. Петров влиза в словесна престрелка с него, като го заплашва с убийство, но срещу въоръжения стражар не може да направи нищо. Жаждата за мъст обаче не дава покой на престъпника.

Двамата авери минават през квартирата си и вземат револвери. После се качват на файтон и потеглят към пресечката на "Цар Симеон" и "Одрин". Когато наближават кабинката на постовия стражар, Чослата и Мандо откриват огън. Изстрелват общо 11 куршума. За късмет точно в този момент стражарят не е вътре.

Щом чува изстрелите, той се втурва към файтон, като заповядва на файтонджията да спре. Чослата насочва револвер срещу водача на превозното средство и му заповядва да кара по-бързо. Файтонджията, който вече разбрал що за стока вози, шибва добитъка и файтонът полетява в тъмнината, като агресивният пътник гръмва "за довиждане" още веднъж по стражаря, без да го уцели. Неконтролируемите буйства на бандита вдигат на крак цялата столична полиция. На другия ден из града започват да сноват патрулки и да се извършват внезапни проверки в питейните заведения. Два дена Чослата и Мандо обикалят из града, без никакви притеснения,

че ги издирват

под дърво и камък

На 15 юли към полунощ двамата си вървят по "Цар Симеон" от Женския пазар към "Мария Луиза". Изведнъж на ъгъла на "Цар Симеон" и "Ломска" (днес "Вашингтон") срещу тях се изправя група полицаи. Ченгетата заповядват да се предадат, но бандитите хукват да бягат назад, като откриват огън по служителите на реда. Униформените също отговарят със стрелба. След неколкоминутна размяна на изстрели скритият зад едно дърво Мандо Кузманов е ранен и се сгромолясва на земята. Това сериозно обезпокоява Чослата. С майсторско премятане през оградата на училище "Кирил и Методий" той се прехвърля в двора и избягва.

В тъмното полицаите не го забелязват. След като констатират, че стрелбата от противниковия лагер е прекратена, започват бавно да пристъпват към дървото, до което лежи и стене Кузманов. Той обаче е запазил още един куршум. Когато усеща близо до себе си стъпките на ченгетата, бандитът

се застрелва в главата

Докато трае тази драматична сцена, Чослата успява да се отдалечи на достатъчно безопасно разстояние. На другата сутрин престъпникът напуска столицата. Понеже в този момент е най-издирваният човек в царството, не може да се задържа дълго време на едно място. Първо отива в Ямбол. Два дена по-късно в Бургас, а след още два - в Сливен. Там научава от вестниците за своето "бягство от София" и решава, че сега пък столицата е най-безопасното убежище за него.

Връща се в началото на август, но вече е решил твърдо да напусне страната и да бяга в Югославия с фалшиви документи. Такива си изкарва за отрицателно време благодарение на връзките, които си е създал в затвора с някои от корифеите в този занаят. На 7 август сутринта Чослата

излиза да хване влака

за Белград. За негово нещастие на гарата е разпознат от един цивилен агент. Той го проследява и се качва с него във влака за Калотина. Агентът успява да уведоми полицията чрез един от стрелочниците. На гарата в Сливница ченгето се настанява в купето, където пътува Чослата. Когато стигат гарата в Драгоман, престъпникът с ужас забелязва, че на перона гъмжи от полиция.

Издирваният се изправя и тръгва да излиза с намерение да скочи от другата страна, но стоящият до вратата агент му подлага крак. Това става точно в мига, в който влакът рязко спира. Чослата полита на пода, а агентът стоварва върху него тежкия си удар. Благодарение на изненадата бандитът е обезвреден напълно. В това време във вагона влизат полицаите и надяват белезници на Чослата. Престъпникът е отведен в София, тикнат в затвора и повече никой в квартала не чува за него.