Вчера беше ден за спомени...

След Великденската служба в нашата местна църква отидохме на гости в дома на Том и Ана. С Том сме приятели вече повече от 35 години. Запозна ни д-р Георги Каменов - бащата на съвременната българска психоанализа. По онова време Томас Макгонигъл пишеше романа "Предсмъртните видения на Н. Петков". Най-после тази книга ще бъде обнародвана и на български език. Том пристига в България на 26 май по този повод.

В началото на 90-те години списание "Съвременник" публикува съкратен вариант. Сега издателство "Сиела" ще представи на българските читатели романа. Преводът е на Иванка Томова.

Като кореспондент на "Свободна Европа" писах няколко пъти за "Предсмъртните видения на Н. Петков". Преведох и рецензията на "Ню Йорк таймс" за романа. Но бях забравил как Том е научил за Никола Петков. Като прегледах вчера превода се сетих за това. Невероятен парадокс. Том научава за злодейски убития от комунистите лидер на опозицията от....генералния секретар на ирландската комунистическа партия Майкъл О’Риордан. Той му казва, че единствената книга за България, която има в библиотеката си е "Димитров не хаби куршумите си" от Михаил Пъдев. Поводът за заглавието е изказване на Георги Димитров в Народното събрание, че не би хабил куршум за Никола Петков. И така е станало - ръководителят на опозицията и на БЗНС е обесен.

Ядосах се на себе си, че тогава не запознах Том Макгонигъл и Мишо Пъдев. Възможно е да ми е убягнало това обяснение в началото на книгата.

И още нещо...изглежда книгата на Мишо Пъдев също не е преведена на български.

В онези години не знаех, че всъщност сред цитираните млади българи в романа е Филип Димитров. Разбира се Том не използва името му. По-късно от него и Жоро Каменов научих, че става дума за бъдещия министър председател на България.