Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Иван Костов: Заплашиха ме, че ако оглавя СДС, дъщеря ми няма да излезе от болницата

Небивал интерес предизвика представянето на книгата “Свидетелства за прехода 1989-1999” на бившия премиер Иван Костов на 11 април в залата на Военния клуб в София. Опашката от хора, дошли да го чуят, стигаше чак до ул. “Раковски”.

“Демокрацията има нужда от своите защитници, тя трябва да се брани. Демокрацията без бранители изчезва, пазарната икономика се изражда. Как да я бранят нашите деца, когато виждат, че техните родители не го правят?!”, заяви Костов при представянето на новата си книга.

Пред аудиторията експремиерът заяви, че е написал тези 447 страници за първото десетилетие на промените (1989–1999) заради внуците си.

А в интервю за предаването "Панорама" по БНТ бившият премиер призна, че от самото начало е знаел, че е щял

да бъде намразен

от обществото

за направените реформи, но е бил готов да плати цената за това.

В книгата хронологията на събитията започва още преди създаването на Съюза на демократичните сили. За него отстраняването на Тодор Живков, първите митинги и възстановяването на старите партии са само предвестник, но не и истинското начало на демократизацията в България. А пленумът на БКП от 11 декември 1989 г. и последвалите признания на Петър Младенов са били насочени по-скоро към “хвърляне на цялата вина върху генералния секретар и неговия антураж” и също не могат да се приемат за старт на българската демократизация.

Като важно събитие в този период Костов откроява митинга от 14 декември с искането за отмяна на чл. 1 на конституцията, в който е регламентиран монополът на БКП във властта. Но действителното политическо начало на промените е на 19 януари 1990 г., когато ръководната роля на комунистическата партия наистина отпада.

Според бившия министър-председател

провалът на икономическата политика

е бил видим още през 80-те години. В този смисъл и подготовката на комунистическата върхушка у нас за преход не се различава от тази в останалите социалистически страни.

“БСП не познаваше демократичното обществено устройство и функциониращата пазарна икономика. И това не бе само непознаване. Бе и неприемане – голяма и масова вътрешна съпротива. […] Комунистическата номенклатура не знаеше къде трябва да отидем, защото не искаше да отиде там. Имаше свои намерения за това как трябва да завърши преходът. […] Стартът на прехода започна с колаборация между т.нар. социалисти перестройчици и тази част от СДС, която искаше да прави реформи с тях”, пише Костов.

Ключов момент за Костов се явява налагането на мораториума върху плащанията на външния дълг в края на март 1990 г.

За него именно този акт и последвалите неумели действия на правителството на Луканов са причината за икономическата криза с катастрофални мащаби, която последва.

“Общият упадък отвори пространства за т. нар. масова култура, за чалга, за мутренски стандарти и норми на поведение”, обобщава Костов. Именно тази катастрофа кара хората и досега да се отнасят към демокрацията като към нещо лошо, смята той.

На много места в книгата се засяга и темата за слабостта на новосъздадената опозиция:

“БКП започнаха

да надиграват

Демократичните сили още на Националната кръгла маса. Там срещу тях, като най-изявени антикомунисти и представители на Координационния съвет на СДС, се подвизаваха много сътрудници на ДС.”

И още:

"Историята предопредели неорганизираните, аморфни и постоянно разпадащи се демократични коалиции да преодоляват организираната съпротива на бившата комунистическа партия срещу западноевропейските реформи. Сред политиците, които стояха в челните редици на СДС (изключвам нарочно поставените там лица от репресивните служби),

имаше много блестящи хора,

но много малко от тях знаеха какво е политика, още по-малко – какво е социология, социална психология и съвсем нямаха представа от пазарна икономика. Някои, като Стефан Савов и Петър Дертлиев, имаха семеен или личен политически опит, но събран преди половин век.

Като нямаха представа от политика, повечето много лесно се поддаваха на манипулации от внедрените сред тях агенти на ДС, още повече че имаха различни цели и стремежи."

В книгата Костов разказва и за политическата битка за приемане на новата конституция, която по думите му е "продукт на много сложен компромис".

Свидетелства как първият Съюз на демократичните сили (СДС) приема създаването на нова конституция на страната, срещу което бившата БКП се съгласява да започне реформите.

"В този смисъл голямата заслуга на Желю Желев е, че в условия, в които нямаше мнозинство, обществена подкрепа да бъдат стартирани реформите, той успя да ги направи, да натисне този спусък на старта, правейки тази голяма жертва - да приеме комунистическата конституция, наложена от БСП."

Подробно са обяснени и най-спорните моменти около масовата приватизация на държавните предприятия.

“На приватизационните фондове,

окупирани от номенклатурата,

се предлагаха сравнително платежоспособни държавни предприятия. Центърът за масова приватизация отчете, че по този начин са приватизирани 22,08% от подлежащите за приватизация активи на държавните предприятия срещу нулеви приходи за държавата. Въпреки че по този метод бе раздържавена толкова значителна част от държавната собственост, след 20 години стана ясно, че масовата приватизация е донесла по-малка стойност на българските граждани, отколкото първоначалната стойност на приватизационните бонове”, разказва Костов.

Но който смята, че “Свидетелства за прехода” са просто изброяване на събитията от близкото минало и статистически данни за икономиката, греши. В повествованието има описани и много лични преживявания. Особено драматичен в книгата е разказът за поемането на председателското място в СДС след загубата на изборите през 1994 г.:

“Нямах самочувствие, че мога да съм политически лидер. Нямах достатъчно доверие в СДС. Повечето щяха да гласуват за мен, защото нямаше друг, който да застане начело след много тежкото ни поражение”.

Оказва се, че изборът е бил свързан и с лична драма. Точно по това време малката му дъщеря Мина е в болница с остра форма на хепатит, а той получава заплахи:

“Вкъщи се случих до телефона, когато иззвъня. Заплахата този път беше свързана с условие и съвсем конкретна. “Ако станеш председател на СДС, дъщеря ти няма да излезе от болницата!” Не знаех откъде знаят за дъщеря ми. Не знаех и какво точно знаят за изхода на болестта й. Не знаех могат ли да изпълнят заканата си.

Само знаех

откъде идва

Затова винаги съм бил наясно”.

На борбата срещу номенклатурата на БКП и ДС е посветена отделна глава. В нея доста тъжно звучи констатацията:

“Още тогава, а и сега продължавам да получавам упреци, че не сме се справили на този фронт: “Трябваше да ги смачкаме тогава!“, казват мнозина. Съгласен съм, че никого не смачкахме. Не се справихме и с истинския противник от “задкулисието”.

До подобни заключения достига бившият премиер в спомените си и по отношение на отварянето на досиетата на ДС, неуспешната лустрация и обявяването на комунистическия режим за престъпен, като подробно изяснява причините тези реформи да не сполучат у нас.

Какво пише Иван Костов за кризата по времето на управлението на Жан Виденов, четете в печатното издание