Другарят Си става новият Голям приятел
Инвестиция в АЕЦ “Белене” и китайски финансов хъб в София са новите големи цели на правителството
Само китайците да научат европейските правила
В София по традиция с голямо вълнение се чакат три посещения - на руския президент Владимир Путин, на американския (който и да е той) и на папата. България обаче усърдно се готви да посрещне нов голям приятел. Този път от Далечния изток.
Другарят Си Дзинпин,
президентът на
Китай, трябва да
дойде в България
до края на
годината,
някак си мимоходом обяви премиерът Бойко Борисов от Дубровник.
Хубавото на китайския президент е, че никога не идва без голям подарък. Или както е по китайския протокол - добра новина.
А България в момента пише домашното си за поне три подаръка, които да донесе другарят Си.
Китай да е инвеститорът в АЕЦ “Белене” е първата тема, на която залага българското правителство. Тя е била обсъдена и при срещата на Борисов с китайския министър-председател Ли Къцян в Дубровник, както обясни българският премиер. За пореден път е бил обсъден и основният препъникамък за китайско участие в този проект - Пекин иска държавни гаранции. Просто така работи. А България не желае и няма възможност да ги даде.
Обнадеждаващото тук е, че Китай лека-полека започва да приема европейските правила, търсейки откъде да мине, за да стигне до Брюксел. А България дава шанс за първата китайска инвестиция в атомна енергетика на територията на ЕС. Пекин има ноу-хауто, има и парите, но все още търси къде да се изфука.
От дълги години - още откакто съществува форматът 16+1, Китай събира източноевропейците, за да търси пробив в Европа - най-впечатляващите проекти са за инфраструктура. И за закупуване на китайски скоростни влакове. Които се реализират донякъде.
Сега България има реален шанс да получи скоростна железница от Китай. Заедно с Гърция и Румъния. Става въпрос за т.нар. Балканско околовръстно - жп линията Солун-Александруполис-Бургас-Варна-Русе-Букурещ. Проект, който от няколко години обсъждат Борисов, Ципрас и румънците. На тазгодишната среща на 16+1 във формата официално бе приета и Гърция. Нещо, предложено от Борисов преди година на сбирката на Китай и източноевропейците в София. Наглед нищо не означаващ жест, но реално правещ проекта за транспортен коридор интересен за китайците. И България, и Гърция, че дори и Румъния са твърде малки самостоятелно за подобна мащабна инвестиция. Сега изведнъж
трите държави
с общ проект
обаче стават
привлекателни
И дори вече е имало оферти за внедряването на нова китайска технология за жп превозите.
И тук обаче препъникамъкът са европейските правила, които изискват явяване на конкурси и провеждането на прозрачни търгове. Китай обикновено не играе така, напротив - предпочита държавни гаранции, след което отпуска заем и строи с китайски строители. Като новия мост над Дунав в Сърбия. Надеждата и тук е, че с три държави от ЕС Пекин ще трябва да се съобрази с условията, ако иска проекта. И да играе по европейските правила.
Най-дългосрочният, но и най-гръмък подарък обаче неочаквано може да се окаже не инвестицията в инфраструктура и атомна енергетика, а превръщането на София в китайски финансов хъб за Европа.
Все още този проект е на фаза предложение. Отправено от Борисов по типичен директен маниер към Ли Къцян. На срещата в Дубровник българският премиер подхвърлил, че след като Световната банка изнася центъра си за услуги в София, то и Китайската банка за развитие може да създаде свой център тук. И от България Пекин да участва във финансирането на проекти в цяла Европа.
България реално
има какво
да предложи
Преди година в София бе подписано споразумение между ББР и китайската банка за кредитна линия на стойност 1,5 млрд. евро - най-голямото китайско финансиране по линия на 16+1, откакто съществува форматът. И в Дубровник станало ясно, че китайците са изключително доволни от работата досега. Което пък довело всъщност до предложението на Борисов.
За да станат факт тези три подаръка от Големия приятел - другаря Си, България трябва да продължи да е ценна за Брюксел. Защото в момента Борисов капитализира това, че е единственият източноевропейски премиер, който играе проевропейски, а не сепаратистки. С това печели и пред унгареца Виктор Орбан например. Преди няколко години Унгария стана първата европейска страна, емитирала дълг в юани. Но пък лека-полека изпадна в немилост пред Брюксел заради фашистката политика на Орбан. А такъв европейски приятел не е изгоден за Китай. Проблем с Брюксел реално имат почти всички източноевропейски държави - Полша, Чехия, Румъния са все пред наказателни процедури. А това прави Борисов и България единственото сигурно трасе за китайските интереси. И печели нов Голям приятел.
Най-четени
-
Как се обтегнаха отношенията на Лили Иванова и Йорданка Христова
В Чили вземат Лили Иванова за рускиня и я освиркват, но след това я награждават Първият й успех в зала "Универсиада" дава възможност на Лили Иванова за изяви в страната със свой оркестър
-
Първият концерт на Лили Иванова е с фалстарт. Публиката: Хей, малката, свършвай по-бързо!
Успехът идва първо в Румъния 48 години. Точно толкова дълъг сценичен път извървява Лили Иванова от първата си поява на голяма сцена до препълнената 13-хилядна зала, скандираща името й бис след бис
-
Галерия Ким Филби надигра Хитлер, не допусна Сталин да превземе Европа
В цял свят този януари се честват 110 години от рождението на Шпионина - енигма Той се отвращава от Фюрера и Висарионович, но работи с тях, за да ги скара Този януари в цял свят се честват 110
-
Тодор Живков показва на Фидел Кастро най-старото тайно скривалище у нас
Подозират, че Първия си е имал и частен бункер заради банята с паркет Бункер, намиращ се под двореца в Кричим, е най-старото скривалище у нас. Под емблематичната постройки е изградено убежище за
-
Любимите ми 50 книги
Разпределил съм ги по възрастови групи. Започвам с първите – книги, които са ми били любими, преди да навърша 10 години: 1. Шарл Перо - Приказки Най-добрият старт на пътешествието в света на книгите