Това е по същество една банална история, която би могла да се развие като драма, но в края на краищата само ме развесели. Вчера попаднах на една функция в телефона си, която не ме изненада, но страшно ме озадачи. Навярно всеки, който използва мобилен телефон и интернет, знае или поне предполага, че не може да се скрие по никакъв начин от глобалните електронни системи за проследаване. Биг Брадър (който и да е той) знае всичко за нас. Ние съвсем доброволно сме приели да е така, използвайки всички тези джаджи, които уж правят живота ни по-лесен. В айфона си намерих една функция, която съхранява историята на всяко място, на което съм бил. Но не само. Пише колко пъти съм бил там, в колко часа съм дошъл, пеша или с кола, кога и как съм си тръгнал... Тази функция е зафичната някъде в дъното на всички подменюта с настройки и се нарича Significant Locations (Значителни местоположения). От любопитство влизам да видя кои са тия най-важни локации в живота ми. Първата, разбира се, е домашният ми адрес. Но второто най-важно място е изненада за мен. Стаи за гости "Шанс 3". Опулвам се яко, защото последният път, когато съм ползвал стая за гости в София, сигурно е било в студентските ми години, а тогава още нямаше интернет. Записът в телефона ми обаче говори друго. Там пише, че от края на юни миналата година съм бил в този хостел в центъра на София общо 46 пъти. Цъкам за подробности. Няма шега. Всичко е отбелязано с подробности. В толкова и толкова часа на еди-коя си дата съм отишъл (пеша - така пише) и съм си тръгнал в толкова часа, отново пеша. И така по дати, часове и начин на придвижване - общо 46 пъти. Тъй като все още съм с акъла си, не е възможно толкова пъти да съм бил на едно място, а да нямам никакъв спомен за него. Гледам другите локации - бившият "Шератон" в центъра на София - 10 пъти от началото на тази година. Ок, възможно е. Ресторант "Стария чинар" - 10 пъти... Хм, би могло, ходил съм много пъти там, макар и да не съм ги броил. Това е единственото място на света, в което мога да ям свинско ухо, без да обичам свински уши. Но в записа отново следва изненада. Хотел на Лъвов мост. Общо седем пъти от края на юли миналата година. Бахмааму!!! Това наистина не е възможно. Връщам се на стаите за гости със съмнителното име "Трети шанс". Гледам на картата, за да разпозная къде би трябвало да се намира това място. Гледам улицата и околните сгради и установявам, че това е много познат район. Служебният ми адрес. Но точният адрес на местоработата ми по някаква причина е останал неразпознат за Чичо Гугъл, Бай Брадър, системата "Ешалон" или който там движи в глобален мащаб тия работи с проследяването. И вместо на служебния ми адрес, ме е "локирал" в някакъв хостел наблизо. Или пък хотела на Лъвов мост, покрай който съм минавал, излизайки от спирката на метрото. Но защо само 7 пъти? Би трябвало да е много повече. Това остава неясно. Поглеждам и историята на местата по света, в които съм бил напоследък. Между Тунис и Вашингтон се мъдрят Брезник и Ихтиман. Ами да, сега се сещам, бях на гости в семейната къща на Маргарита Хранова в Брезник и Гугъл любезно ми припомня това, което бях забравил. Гледам, бил съм в Мисисага. Не помня. А, спомних си, всъщност там е летището на Торонто, не знаех. Бил съм в Цинандали, Грузия и в Бриджтаун, остров Барбадос. Сещам се за това. Но ето, между Рияд и Франкфурт пише, че съм бил в Перник, а аз не съм. Отново мистерия. По-късно я разгадах, след много главоблъсканици. Обясних си защо Гугъл ме е локирал в Перник, въпреки че не съм бил в Перник. Това не е проблем, но грешката с хостела, вместо офиса, не ми излиза от главата. Представете, ако бях женен за някоя ревнива булка, която ми рови в телефона. Как бих могъл да й обясня, че всъщност никога не съм бил в стая за гости "Трети шанс"? Или в хотел на Лъвов мост. При положение, че глобалната система е записала всичко по дни и часове с най-голяма точност. Ето ти семейна драма! И кой ще е виновен за едно разбито семейно щастие? Епъл? Цукърбърг? Сергей Брин, собственика на Гугъл? Агенцията за национална сигурност на САЩ? НАСА? Биг Брадър? Кого бих могъл да дам под съд? Всъщност, като попрочетох малко по въпроса установих, че според Епъл, този списък с локации бил само за мен, за да съм научел повече за местата, които са ми важни. Затова помагал и профилът ми в Гугъл. Данните се криптирари и съхранявали само на моето устройство и не можели да се споделят без мое разрешение. И ако съм искал, можел съм да изтрия цялата история на записите, а също и да спра функцията „Значителни местоположения“. Даже има подробен инструктаж как да се отърва от това следене. Ами, всъщност не, мерси. Няма да изтрия нищо. Локациите са част от живота ми. Дори и тези, на които не съм бил.

*Коментарът е от фейсбук