Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Сократес боготвореше демокрацията, но именно тя му донесе страдание във футбола

В преследването на идеала за свобода и равенство легендарният бразилски футболист пропусна шанса си да вдигне световната купа

Какво ни даде и какво ни взе демокрацията, се питаше шефката на БСП Корнелия Нинова преди време, взривявайки за кратко обществения мир. По световните терени през 90-те години на миналия век се подвизаваше един велик бразилски футболист, който обожаваше демокрацията, но точно на него тя му взе много.

Сократес Бразилейро Сампайо де Соуза Виейра де Оливейра, останал в историята като Сократес и доктор Сократес, до края на живота си се бори за правото на всеки човек да каже своето мнение и да вземе участие във важните за бъдещето му решения. Именно благодарение на него в клубния му тим "Коринтианс" се ражда демократична система на управление, която остава без аналог и до днес. Той мразеше потисниците и използва футбола, за да разпръсква семената на революцията.

Разбира се, Сократес получи шанс да пише и прекроява историята преди всичко заради футболния си гений. На второразредните играчи никога не им се удава шанс да бъдат чути в съблекалнята или пред

двумилионен митинг на площада.

Сократес получава тази възможност, тъй като се е родил със забележителен футболен талант. Баща му иска на всяка цена момчето да стане лекар и хвърля почти всичките си спестявания, за да му даде възможно най-доброто образование. Синът не разочарова своя татко, но не може да се пребори и с кармата си.

Малко след 17-ия си рожден ден бъдещата футболна звезда отива да играе професионален футбол в "Ботафого де Сао Паулу", въпреки че упорито заляга и над уроците по биология и химия. Напрегнатото ежедневие не пречи на младото момче да се интересува от случващото се около него. Баща му е този, който насажда омразата му към авторитарните лидери. По това време Бразилия е управлявана от военна хунта, която дави в кръв всеки протест и всяко различно мнение.

"Баща ми беше учен човек, но те го накараха да унищожи философските си томове в библиотеката. Късаше ги книга по книга със сълзи на очи. Знаеше, че заради тях може да отиде в затвора и никога повече да не се върне", ще разкаже Сократес, когато вече е звезда и всички искат да го слушат.

Големият му пробив във футбола идва с трансфера в "Коринтианс". В началото го пробват като нападател, след това се дърпа в халфовата линия, а много скоро след това

започва да играе където му е кеф.

Така и не се намира треньор, който да го задължи да стои закотвен на точно определена позиция. А провидението му е дало толкова талант, че може да покрива всички зони. С височината си от цели 192 сантиметра той притежава не само физическа мощ, но и изключителна техника. Фирменият му номер са пасовете с петичка, заради които по-късно получава прякора "златната петичка". Към това трябва да прибавим и изключително точния му изстрел - магическият халф вкарва десетки голове за "Коринтианс" с шутове едва ли не от средата на терена.

Цялото това богатство от изящни трикове и ефективност няма как да не донесе много бързо слава на младока. Успоредно с успехите на терена той не пропуска да завърши и медицинското си образование (специалност педиатрия), заради което получава титлата доктор пред името си. Дипломата му е интересна на феновете, но още по-атрактивен е той за тях с богатия си речник и обща култура. Сократес моментално се превръща в център на вниманието, когато си отвори устата. Млад е, но това не му пречи да накара останалите звезди в "Коринтианс" да се вслушват в думите му. На 25 е извикан за първи път в националния отбор и отново не изневерява на себе си -

много бързо се изявява като лидер,

който заслужава да носи капитанската лента.

Тази чест му е оказана, въпреки че в тима се подвизава и играч, който също след това ще влезе в Пантеона на бразилските футболни богове. Артур Антунеш Коимбра, по-известен като Зико, тогава е любимецът на феновете на "Фламенго" и също е допринесъл достатъчно за националния отбор, за да бъде капитан. Спорът между двамата големи се решава по пътя за световното в Испания през 1982 г. Сократес е този, който предлага спорът да бъде решен с помощта на демократичен вот. Печели импровизираните избори и повежда "селесао" към смятаната за мнозина бразилци сигурна световна титла.

В Испания просто няма друг отбор, който да е събрал толкова талантливи играчи.

Всичко върви

по план

до решителния мач от втората групова фаза срещу Италия. Тогава се играе по друг регламент с две групови фази, а на "златистите" им стига и равен, за да се класират на 1/8-финалите. Инфарктна загуба с 2:3 обаче ги изхвърля от турнира.

В онзи ден Паоло Роси прави мача на живота си, записвайки хеттрик срещу великия бразилски тим. Но не той е основният "виновник" за провала на "селесао", а тази толкова обичана от Сократес демокрация.

Години по-късно бразилският футболен гений ще признае, че той и съотборниците му са оставени да си правят каквото поискат на терена и да играят там, където се чувстват най-добре. Този романтичен и демократичен стил на игра обаче се проваля именно срещу дисциплинираната Италия. При 2:2 "златистите" трябва да се приберат в наказателното си поле и да не допускат изненада. Вместо това се хвърлят в атака и в крайна сметка са наказани от Паоло Роси.

"След това ни обвиняваха, че не сме опитали да задържим равенството. Нашият стил просто не беше такъв. Излизахме и

играехме единствено и само за победа.

Платихме скъпо за романтичния си подход, но не отстъпихме", казва по-късно Сократес. Първият му опит да стане световен шампион се проваля, но младият мечтател не е готов да се отчае. Това са му най-силните години и той е убеден, че е дошъл на тази земя с определена мисия.

През следващите години легендарният футболист ще се посвети на фиксидеята си да живее като свободен човек в свободна държава. Тръгва от малкото, за да стигне до голямото. Негова е идеята да използва клубния си тим като вентилатор, който да разпръсква идеите му за равенство и свобода. Преди всеки мач на "Коринтианс" по време на химна той застава мирно с ръка на сърцето, която после вдига и свива в юмрук. Много скоро и неговите съотборници научават този жест. Малко по-късно играчите въвеждат традицията да издигат плакати с призиви за победа на демокрацията.

Това са първите стъпки на зараждащото се футболно-политико-идеологическо движение, което става известно като "Демокрацията в Коринтианс". Негова цел е да се бори с военната диктатура, а неформален лидер поне в начало е именно доктор Сократес. Той е също толкова талантлив водач, колкото и футболист. С добре поддържаната си брада и стройно тяло той сякаш е изскочил от някоя книга за легендарните революционери. Богатата му обща култура, харизмата и плътният глас буквално омайват тълпата, която има нужда от нови герои. Гениалният играч навсякъде е посрещан като месия. Аплодират го и по стадионите, където неговият тим никога не е бил посрещан топло. Всички са запленени от аурата му и са готови да го последват. Режимът се страхува от него, а всеки опит за репресия моментално би го превърнал в мъченик. През 1984 г. Сократес е изправен да говори пред близо 2 млн. души по време на демонстрация в Сао Паулу и всички на площада

знаят кой е този млад човек с буйна брада и огън в очите.

Две години по-късно на доктора и съотборниците му се отваря нова възможност да атакуват световната титла в Мексико. И този път се провалят. Изглежда, че в преследване на демократичните промени Сократес е позанемарил футболната си подготовка. По това време той пуши като комин и пие бира след бира, увлечен в преследването на своите идеали. В четвъртфинала срещу Франция големият му конкурент за футболната корона и приятел в живота Зико изпуска дузпа в редовното време, а Сократес прави същото след края на 120-те напрегнати футболни минути и "златистите" отново си тръгват с наведени глави.

Доктор Сократес остава без така жадуваната световна титла, която според всички природни и божествени норми му е принадлежала. Решава да се откаже от националния, но и престоят му в "Сантос" и "Ботафого" не се запомня с нещо специално. След като се отказва от футболната си кариера, славният играч влага почти всичките си спестявания в изграждането на медицински център, който кръщава на свое име. В същото време

продължава да развива обществена дейност

и да подкрепя различни каузи, борещи се за правата на хората в беда. Така и не успява да довърши фантастичния роман, който е започнал да пише.

Смъртта го застига през 2011 г. Улисан в отстояване на демократичните си идеи, Сократес твърде дълго е злоупотребявал с алкохола и си отива от този свят едва на 57-годишна възраст. Хиляди се стичат на погребението му, милиони ще помнят докато са живи магията му на терена и посланието му, че във футбола е важна красотата и чак след това резултатът.

Коментара ()

Вашият коментар