Някои у нас внушават тезата, че да управлява по-дълго една партия е лошо. Това е глупост. Партиите се създават не за да могат техните членове да бистрят политиката в кварталните кръчми, а да представят програми за управление, да печелят избори и да управляват. Победителите не ги съдят.

В далечна Япония Либерално-демократическата партия, която е дясноцентристка и консервативна партия, управлява страната от 1955 г. до днес. Има прекъсвания само в периода 1993-1994 и 2009-2012 година, т.е. общо четири години. Тази дясна партия управлява почти несменяемо 60 години. Странни хора са японците. Обичат си статуквото. Не обичат революционните изцепки. Не съм бил в Япония от 1993 г., но познати, които са ходили казват, че в Япония всичко е наред, защото комунисти и социалисти не припарват до властта. Но да приемем, че Япония е далеч и не е пример за нас.

Пример за нас обаче трябва да бъде Германия. По ред исторически и културни причини. Денят няма да ми стигне да изброя колко даровити българи са учили в Германия и са пренесли наученото у нас. Те са строители на съвременна България. Германия бе държавата, която първа, заедно със САЩ, подаде ръка на младата българска демокрация. Срещите ми с президента Рихард фон Вайцзекер и с г-жа Рита Зюсмют – председател на Бундестага, са моето лично доказателство за това. Но какво ни казва Германия? Казва ни, че в тази държава Християндемократичният съюз (ХДС) заедно със своята сестринска партия от Бавария Християнсоциалният съюз, управлява Западна Германия от края на Втората световна война до 1969 г., т.е. 23 години. Абсолютно статукво, което продължава и в периода 1982–1998 г., т.е. още 16 години. В различните периоди тези партии правят управляващи коалиции с либерали и социалдемократи. Но продължават да си управляват. Дори и днес. И са членове на Европейската народна партия. Това е германският пример. Добър или лош, но е германски. А германските примери никога не трябва да се пренебрегват.

Ние в България смятаме, че при всеки парламентарен избор трябва да качим във властта нова партия. Тая глупост с „новите лица” в политиката направи така, че у нас в коридорите на властта се разходиха стотици ненагледни образи, които аз не бих назначил и за началници на склад. Дори най-малкото за началници на склад. По лесно обясними причини. Току виж изчезнала стоката. И като сменяхме постоянно партии и правителства по-добре ли живеем? Революционерщината, тази московска болест, която поразява у нас много често и червени и сини, е трудно излечима. Още ще си страдаме от нея. Но и ще знаем, че именно затова не сме Германия, а изобщо не сме Япония, макар че в началото на ХХ век са ни наричали „японците на Балканите”.

Впрочем, видно от плаката, който публикувам, още през 1953 г., т.е. само година след като съм се родил в град Сталин, германските християндемократи са били наясно, че „Всички пътища на марксизма водят към Москва. Затова ХДС!“. Твърдият антикомунистически курс на канцлера Конрад Аденауер реализиран от антикомунистическа партия, от политици, които не са от комунистически семейства, направи от Германия световна сила и благоденстваща държава. Това искам и за моята България. Нещо като ХДС/ХСС да я управлява. Т.е. искам нещо съвсем нормално. Нормално и в Германия, нормално и в Япония.

От фейсбук