Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

85 години навършва Далай Лама - оцеляващият въпреки китайските комунисти

Цяла година от празненства и световни възпоменателни събития е планирана като част от „Година на благодарността“, за да се отбележи рождения ден на духовния водач на тибетския народ Негово Светейшество 14-ия Далай Лама, който на 6 юли навършва 85 години.

От 1 юли до 30 юни 2021 г. Централната тибетска администрация (CTA)- тибетското правителство в изгнание - ще организират поредица от виртуални събития за Далай Лама „в знак на признателност за неговия изключителен, всестранен принос“, чрез които ще „споделят, популяризират и честват учението и живото дело на Негово Светейшество.“

Основните празненства ще се проведат на 6 юли, когато се очаква около 50 вишестоящи сановници да се съберат в тибетския парламент в Дхарамсала в северния индийски щат Химачал Прадеш, като всички спазват строги мерки за физическо дистанциране поради пандемията COVID-19. В допълнение, тибетските общности в цяла Индия ще могат да присъстват на церемонии и тържества, организирани за случая.

Обожаван от тибетците, боготворен от будистите и уважаван от хора от всякакви религии, 14-ият Далай Лама е един от най-влиятелните духовни водачи. Той вдъхновява милиони по света, като много от тях дори не изповядват неговата религия. Запленява ги с мъдростта си, вътрешния си мир и вярата, че човечеството може да бъде по-добро и да води по-осъзнато съществуване. Но Китайската комунистическа партия вижда в него заплаха и го обявява за опасен сепаратист.

"През последните 60 години Далай Лама е лицето на будизма. Китай обаче има друг план", написа списание "Тайм" по случай годишнината от събитията през 1959 г. Тогава на 17 март Тензин Гяцо – 14-ият Далай Лама, принуден от условията на китайската военна намеса и под заплаха за живота си, напуска Тибет. Днес го наричат "оцеляващият". И макар да живее в изгнание в Дхарамсала, Индия, той нито за ден не забравя родината си и посвещава живота си на това да се бори за автономен Тибет. Борба, която е изопачавана от китайското правителство и често представяна като подтик към бунт. Далай Лама обаче е категоричен, че той иска единствено зачитане на човешките права на тибетците.

В края на XIX век Тибет е обект на спорове между Китай и Британската империя. Китайските войски го напускат през 1911 г. и той става независима държава. Проблемът е, че политическите и икономическите му контакти с външния свят са изключително ограничени и на практика страната остава юридически непризната от никоя друга държава. Това е благоприятна почва за Китайската народна република, която изпраща войски в Тибет през 1949 г. И въпреки че между окупаторите и правителството на Тибет е подписано споразумение за мирно съжителство, натискът става все по-силен и по-кървав. Официален водач на страната тогава вече е Тензин Гяцо, който е възкачен на трона едва на пет години - на 22 февруари 1940 г.

 Като всеки тибетски лама той минава специално обучение по "петте големи науки": логика, тибетско изкуство и култура, санскрит, медицина, будистка философия, и по "петте малки науки": поезия, музика, драматично изкуство, астрология и словесност. След окупацията на Тибет от комунистически Китай младият Далай Лама непрестанно предприема стъпки за мирно съжителство. В негово лице обаче Китай вижда само пречка, затова е запланувано той да бъде отвлечен и убит. И въпреки че не иска да напусне родината си, Далай Лама е изведен от страната, предрешен като войник. 80 хиляди тибетци следват примера му и също бягат.

Днес Тибет се води автономен регион в Китай и китайското правителство твърди, че зоната е неконфликтна. 200 хиляди тибетци обаче избират емиграцията. Те са готови да живеят в тежки условия далеч от дома, защото твърдят, че в родината ги грозят ужасни наказания – дори смърт – ако практикуват свободно езика или религията си. Пекин категорично отрича. Китайската комунистическа партия обявява Далай Лама за сепаратист, който се стреми Тибет да бъде отделен от Китай. Обвиняват го, че насърчава за бунтове и война. Но световната общественост признава делото му, въпреки икономическия натиск от Китай върху много държави. През 1989 г. Тензин Гяцо е удостоен с Нобелова награда за мир. Той твърди, че се бори единствено за автономен Тибет, в който хората да могат да практикуват религията, обичаите и езика си. Мнозина са категорични, че днес това е мираж и тибетците всъщност живеят в пълно подчинение без никакви права. Оскъдни са сведенията, които достигат до световните агенции, защото службите правят всичко възможно да не се допускат чужденци и най-вече журналисти до Тибет. В началото на 2019 г. именно за да не се правят никакви манифести, отбелязващи годишнината от окупацията на Тибет, Китай спира достъпа до автономната област.

 "Тибет е стегнат в задушаващата прегръдка на китайските служби за сигурност, а мнозина тибетци в чужбина казват, че природните ресурси на хималайския регион се експлоатират в полза на Пекин, докато тибетският език и уникалната будистка култура биват постепенно разрушавани", съобщава Кристофър Бодийн за "Асошиейтед прес". Той описва до каква степен Китай се опитва да ограничи влиянието на Далай Лама и цели да го покаже през света не като борец за мир, а като подстрекател към насилие. Бодийн цитира официалната китайска осведомителна агенция "Синхуа", според която "шейсет години след епохалните демократични реформи в Тибет хората в района на платото се радват на безпрецедентни в историята човешки права". Китайската комунистическа партия пуска официални съобщения дори че тибетският народ е повече привързан към правителството, отколкото към Далай Лама, който "не е направил нищо хубаво за Тибет" и който само води "сепаратистки заговори, осъдени на пълен провал".

Всъщност борбата срещу Тензин Гяцо започва още преди той да напусне Тибет. Партията вижда в него пречка, защото влиянието му е огромно не само сред местните. 60 години продължава тази борба и колкото повече се правят постъпки образът на духовния водач да бъде опетнен, толкова расте влиянието му навсякъде по света. Благодарение на усилията му се стига до три резолюции на Общото събрание на ООН, призоваващи Китай да уважава правата на човека в Тибет. Подкрепян е от десетки лидери по света. Срещал се е и с Буш, и с Клинтън, и с Обама, но не и с Тръмп. Приятелски е посрещнат от принц Чарлз.

 Приеман е от папа Йоан Павел II, въпреки че години след това папа Франциск отказа аудиенция, за да не се влошат допълнително отношенията на Светия престол и Пекин. През 1991 г. посещава и България по съвместна покана на Атлантическия клуб и Българо-Тибетското дружество за приятелство. Приет е от президента Желю Желев, участва в пресконференция в БТА и изнася лекция в аулата на Софийския университет. Всъщност Далай Лама е държал хиляди речи и лекции по света, насител е на десетки награди.

 Обожаван е и от известните личности, въпреки че понякога това се оказва проблем. Един от най-отдадените е Ричард Гиър, който официално е будист и участва в редица организации в защита на автономен Тибет. Заради това той има пожизнена забрана за влизане в Китай, а през 1993 г. е прокуден и от "Оскарите", след като използва официалната церемония, за да се изкаже срещу китайското правителство. Филмите на Шарън Стоун също са забранени в Китай, тъй като тя открито подкрепя каузата на Далай Лама. Години наред в Китай не се допуска и Брад Пит, заради участието му във филма "Седем години в Тибет", който разказва за заплахата за живота на Далай Лама и за бягството му от родината. Ограничения за посещение в Китай имат и Селена Гомес и Лейди Гага заради срещи с духовния лидер. Дори тази година, когато бяха излъчвани "Оскарите" в Китай, всички моменти с Лейди Гага от церемонията бяха премахнати.

Тибетци признават, че всяка проява на привързаност към Далай Лама се наказва строго от комунистическата партия в Китай. Още преди години портретите му в манастирите са заменени със снимки на лидерите на партията. А днес се твърди дори, че от правителството искат и изображенията на Буда да бъдат махнати и на тяхно място да има скулптури и портрети на комунистическите водачи. Хората са принуждавани и в домовете си да нямат изображения на Тензин Гяцо. А всякакви демонстрации за "Свободен Тибет" се наказват със затвор или смърт. Разбира се, тези твърдения се отричат от официалната власт.

 От Китайското правителство дори настояват, че след смъртта на духовния водач неговото "превъплъщение" трябва да бъде съобразено с китайските закони и правила. Новината е посрещната с ужас от тибетската общност. По социалните медии се появяват мнения, че партията само чака духовният водач да умре, за да наложи свой наследник. Според будистките вярвания Далай Лама е най-новото превъплъщение на поредица от духовни водачи, които са избрали да се преродят. Самият Тензин Гяцо е разпознат - със специална процедура и след определен духовен изпит – като 14-ия Далай Лама, когато е едва на две години. Днес духовният водач заявява, че е възможно, когато почине, неговият наследник да бъде открит в Индия и че едва ли би се преродил в Китай, защото би го направил единствено в свободна страна. Затова той настоя всеки посочен от Китай негов приемник да не бъде уважаван. Далай Лама твърди дори, че е възможно да не се прероди и да остане последният духовен лидер на Тибет.

Какви са съветите му към лидерите, четете в хартиеното издание на "168 часа".