Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Българските комунисти бяха по-безмилостни към нашия народ, отколкото османските нашественици

ПАМЕТ И ПОКЛОН

На 23 март, се поклоних пред паметта на жертвите на комунистическия терор в концлагера „Слънчев бряг” край Ловеч. Всяка година, от 1990 г. до днес, СДС организира шествие–поклонение до каменната кариера, където е бил концлагерът и където са намерили смъртта си 151 достойни българи. Толкова са жертвите според „официалните” данни.

Българските комунисти бяха по-безмилостни към нашия народ, отколкото османските нашественици. По жестокост те отстъпват само на съветските си другари и на нацистите. В този смисъл може да се твърди, че те съчетаваха в себе си болшевишкото и нацисткото.

Концлагерът „Слънчев бряг” е лично дело на Тодор Живков. Ръководи го с „устни указания” „негов човек” – зам. министъра на вътрешните работи ген. Мирчо Спасов. Това е същият негодник, на чиято съвест (разбира се, той няма такава!) тежат убийствата без съд и присъда на стотици, а може би и хиляди хора, осъществени в тъмните дни и нощи след 9-ти септември 1944 г. Началник на лагера е друг главорез: Петър Гогов, който през 1990 г. призна: „Нормативни документи нямаше. Всичко се изпълняваше по устни заповеди на Мирчо Спасов“.

Цинизмът с името на концлагера разкрива мръсотията в комунистическите души. Тук е убит известният джазов музикант Александър Николов ( Сашо Сладура). В книгата си „Патриотични уроци” разказвам за неговата съдба. Тук е била въдворена и актрисата Надя Дункин. В началото на 90-те години, когато започна т.нар. „Дело за лагерите” Надя Дункин трябваше да бъде основен свидетел на комунистическите зверства. Убиха я. И тук обръщам внимание, че комунистите продължиха да убиват и след т.нар.начало на българската демокрация.

Когато гледах за първи път филма на Евгений Михайлов „Сезонът на канарчетата”, чиято документална основа е ужасът в „Слънчев бряг”, не можах да сдържа сълзите си. В този лагер е убит и Иван Карадочев, бащата на известната певица Богдана Карадочева.

На 9 юли 1959 г. по заповед на Газдов поставят взривове на кариерата, но шнуровете са къси и лагерниците, които ги запалват са разкъсани от взрива.. Газдов заповядва на останалите живи: „Какво гледате, събирайте мършата в газката.“ Един от лагерниците – дядо Кольо Колев, разказва: „само за месец избиха над 650 човека пред очите ми. Удряха ги със сопи и колове, докато не издъхнат. Труповете складираха до тоалетната.”

Ще положа утре цвете на лобното място на мъчениците от този ад. Ще срещна, убеден съм, същите седесари, същите демократи, които наистина всяка година не забравят своя дълг към мъртвите. Те ще бъдат с побелели коси, а някои от тях вече не са и между живите. Ще изминем пеша пътя до зловещата кариера. Бих искал заедно с нас да дойдат и младите от Ловеч, да дойдат учениците заедно със своите учители. Защото младите са тези, които трябва да знаят истината за комунистическите престъпления. Защото „те пак са тук, и пак са същите”. Те отново се кланят на правешкия сатрап. И отново пред Кремъл превиват кръст. Наследниците на тези, които някога репресират българския народ, днес отново се канят да яхнат управлението на страната, да изпратят свои депутати в Европейския парламент. Но нима германският народ ще изпрати в Европарламента наследници на членове на националсоциалистическата партия? Не знам.

Живеем в безпаметно време. Простете ми, но аз не мога да забравя, не мога да простя.

*Коментарът е от фейсбук