Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Българска проститутка в Италия: Не сме леки жени, а робини Стефания разказва историята си с гръб към публиката. СНИМКИ: ПРЕЗИДЕНТСКИ ДВОРЕЦ “КУИРИНАЛЕ” И ВИДЕО

24-годишната Стефания разказа на италианския президент как са отрязали ушите й с механични клещи

Боли ме! Защитават мъжете, които търсят секс на улицата, вместо да защитят страдащите жени

24-годишната млада жена с добре фризирани руси къдрици и бяло сако, която казва, че е от България и че е бивша проститутка, е с гръб към публиката.

Зрителите не са случайни хора – на първия ред седи италианският президент Серджо Матарела, до него са и председателите на Сената и Камарата на депутатите, премиерът Джузепе Конте и десетки други политици и представители на гражданското общество.

Повечето от тях слушат разказа на българката за изтърпените от нея жестокости с буца, заседнала в гърлото, и със сълзи, стичащи се по бузите им. Поводът за това излияние, което момичето чете от предварително написан текст, е церемонията за Международния ден на жените в президентския дворец “Куиринале”. Темата е “Никога повече робини”.

“Много жени на улицата в Италия страдат като в ад. За такива като тях намерих сили у себе си да разкажа историята си пред президента Матарела”. Така признава в интервю за в. “Република” младата жена, която нарича себе си условно Стефания.

“Надявам се гласът ми да им даде сила да се опълчат и да дадат да се разбере от хората, които комaндват в тази страна, че трябва

да ударят по клиентите, а не по робините”

24-годишната българка е била измъкната от рекета с проституцията с помощта на комуната “Папа Йоан XXIII”. Основаната от дон Оресте Бенци общност днес се управлява от дон Алдо Буонаюто (фамилията Буонаюто означава добра помощ – бел.а.). Именно от срещата му м. г. с президента Матарела се ражда идеята на държавния глава да даде глас на освободените от робството на проституцията жени.

Стефания казва, че е оставила родната си страна с обещанието за работа в Италия. Тя била родена в малко българско село и била убедена да дойде на Ботуша от приятели на семейството си.

Идвайки на Апенините обаче, се озовала на улицата като сексробиня. И до днес се страхува да покаже лицето си, затова и говори с гръб към публиката в президентския салон.

“Експлоататорите ми могат да ме разпознаят

и да дойдат да ме убият

Никога няма да бъда напълно свободна с тези хора на свобода”, казва Стефания пред “Република”. Тя все още се вълнува, когато си припомня за изтърпения ужас и рани, затова предпочита да чете написания си разказ.

“Президентът Матарела поиска да се срещне лично с всяка пострадала и ни подари мимози. На дон Алдо Буонаюто каза,че никога няма да забрави срещата си с него през декември”.

Стефания не пропуска да разкаже пред италианската публика в президентския дворец и детайлите на кошмара си. Тя твърди, че са й рязали ушите, защото не носела пари на сутеньорите. “Не можех да правя секс с мъжете, направо ми се повръщаше. Затова и сводниците ме биеха.

Един път заплаших, че ще избягам,

затова и ми откъснаха ушите с механични клещи. Друг път ме влачиха из къщата и ми оскубаха косите до темето. Приличах на чудовище”, разказва Стефания. За изтърпения от нея ад обаче чуха и всички присъстващи в президентския дворец.

“Хвърлиха ме на улицата с ритници и юмруци. Отрязаха ми ушите, оскубаха ми косите. На корема ми още има дупки, защото скачаха отгоре ми с тънки токчета”. Момичето разказва, че мъчителите й били двама мъже и две жени.

Хората от комуната “Папа Йоан XXIII” откриват Стефания в болницата, където тя лежи от два месеца, измъчена, без коса и цялата в рани.

“Обадиха ни се карабинерите, за да ни сигнализират за нейния случай. Когато я видяхме за пръв път, изглеждаше като излязла от концлагер”, разказва дон Алдо Буонаюто. След излизането й от болницата Стефания е приютена в комуната и започва нов живот, Косите й порастват. На 24 г. тя най-после има работа, което всъщност било и мечтата й.

Днес българката придружава дон Алдо по пътищата, на които проститутките чакат клиенти, и се опитва да ги убеди да избягат. “Хващаме ги за ръце, плачем заедно и се молим. Разказват ни страданията си. Когато им предлагаме да избягат, не е лесно, защото те са контролирани и са заплашвани”, разказва младата жена.

Днес тя иска за себе си нормален живот и стабилна работа, за да праща пари на бедното си семейство. Стефания иска да каже на италианските жени да бъдат по-близо до онези, които страдат и нямат късмет в живота: “Боли ме, когато защитават мъжете, които търсят секс на улицата, вместо да защитят страдащите жени. Ние не сме леки жени, а робини.”

Нейното решение да разкаже ужаса си е взето и заради мъжете. “Те трябва да знаят, че грешат. Тези мъже, които наричате клиенти, са хора, които отиват да си купят нещо, от което се нуждаят. И аз

станах нещо за купуване, както когато отиваш в месарницата

Никога няма да разбера как човек, който се определя като мъж, може да не изпитва никаква жал към момиче, което плаче, кърви и страда”.

Италианският президент Серджо Матарела припомни на церемонията за 8 март, че нивото на цивилизованост на дадена страна се измерва с положението на жените в него.

“Сексуалното експлоатиране на жените е, за жалост, разпространена престъпна практика. Добре е да я наричаме с подходящото име – робство. Това е срамното робство на нашия век”, каза държавният глава. Самият Матарела припомни как е трябвало да се бори срещу предразсъдъците в Италия, когато преди 61 г. той превърна в незаконна експлоатацията на проституцията.

“Имаше парламентаристи, които смятаха, че някои жени се раждали проститутки и че нямало да се променят”.