Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Съветска легенда “подарява” прочутия си финт на Сашо Костов

Един от най-обичаните футболисти на “Левски” отпразнува 81-вия си рожден ден

На Александър Костов така и не му се удаде да отбележи, както подобава 80-годишния си юбилей миналата година. Точно около неговия рожден ден починаха съотборниците му от златните години на "Левски" Павел Панов и Цветан Веселинов-Меци.

Но такова е устройството на Вселената – няма нищо вечно. Хората са богоизбрани или прокълнати да усещат своята мимолетност на тази земя, но спомените остават до сетния дъх. 12 месеца по-късно един от най-ярките играчи на българския футбол посрещна 81-вия си рожден ден и отново си спомни за онези времена, когато с легенди като Панов, Меци, Гунди и Котков хвърляше в екстаз не само привържениците на "Левски", но и тези на противниковите отбори.

"Понякога си мечтая

да се върна

назад в годините

и отново да съм в компанията на момчетата. Ние не бяхме просто съотборници, ние бяхме семейство. И това ни правеше толкова велик колектив на терена, а хората пълнеха стадионите, за да ни видят на живо", обича да се връща назад футболната легенда. Навремето

привържениците

го боготворят

заради съвършените му финтове, а съотборниците го обичат заради прекрасното му чувство за хумор.

Паметен ще си остане онзи момент, в който Костов се провиква от резервната скамейка на Георги Аспарухов, че треньорът ще го сменя. Гунди се затичва да изпълни нарежданията на тренера и в последния момент разбира, че е станал жертва на поредната хитроумна закачка. Аспарухов не само не се обижда, а прави всичко възможно да се сприятели с автора на повечето комични ситуации в съблекалнята.

"След идването му в "Левски" Георги се сприятели първо със Сашо и дори станахме приятели с неговото семейство. Двамата бяха на една вълна и можеха да си разказват истории до сутринта", разказа навремето съпругата на Гунди – Величка.

Жестоката гибел на Аспарухов слага край на това приятелство, а Сашо Костов

за една бройка да

се качи в колата,

в която изгарят Гунди и Котков. Планирал е да пътува с тях за Враца, където съотборниците му са поканени да участват в приятелски мач. В последния момент обаче другарите му го спират с мотива, че той не е сред поканените, и така на практика му спасяват живота.

"Много тежко преживях смъртта им и никога не ги забравих. През всичките тези години се опитах да уча младите футболисти, че трябва да ценят историята на любимия си клуб. Само така се става голям футболист", категоричен е Александър Костов.

Феновете на "Левски"

ще го запомнят с фирмения му финт

– лъжливо тръгване с единия крак и прокарване на топката с другия между краката на противниковия играч. От този номер си патят някои от най-добрите бранители не само в България, но и в Европа. След години Костов ще признае, че е заимствал финта от легендата на "Динамо" (Тбилиси) и на съветския футбол Михаил Месхи.

"Той ми подари този велик финт, въпреки че едва ли знае за мен. Много пъти съм гледал номера и накрая се престраших самият аз да го пробвам. Получи се толкова добре, че някои играчи в България попаднаха в доста конфузни ситуации", спомня си Сашо Костов.

Една легенда, разпространявана дълги години сред феновете, му приписва основната заслуга за невероятната хегемония на "Левски", когато играе на собствения си стадион.

"Сините" не допускат загуба в невероятните 203 домакински мача от октомври 1966 до 23 февруари 1985 г. Тайната на историческото за българския футбол постижение се крие в ритуал, изпълняван от легендарното крило. На излизане от съблекалнята той поставял 4 пръста на вратата. Сочел към тях на съотборниците си и се провиквал: "Колеги, знаете си работата". Това било сигнал, че отборът

трябва да вкара поне 4 гола.

Изпълнението със сигурност е наливало допълнително гориво в кръвта на тези изключителни играчи, които помитат всичко живо по пътя си.

Самият Костов има огромна заслуга за успехите на "Левски", а също така и на националния отбор. Със "синята" фланелка той изиграва 281 мача и отбелязва 65 гола. Играе и на две световни първенства в Чили (1962) и Англия (1966). Целият екип на "168 часа" му пожелава здраве и щастие!