Докато ходи из улиците всякакви неща могат да му се случат на човек.

Пресичам по Ботев, към кантората на Възраждане и пред кино Г. Димитров виждам един мъж на 10 метра от мен - гледа ме широко усмихнат. За секунди си помислих - или е много стар клиент, който не помня, или поредния луд.

Понечвам да го подмина, той застава срещу мен и ме застрелва:

“Do you speak Bulgarian?”

Викам си: Барем познах, че е луд.

Вече по-грубо му казвам:”Кажи, брато”.

Той на развален английски иска да ми каже нещо, аз не вдявам и той зашляпа бързо на испански.

Къде баш мене ме намери бе човек - си мисля.

А той се пресяга хваща ми ръката и тръгва да ме води към останките на театър Ренесанс.

Те така най-лошата комбинация, луд и обратен - ми минава през главата веднага.

Тъкмо се зачудих за помощ ли да викам, да го удрям ли, когато той ми посочи легнал в градинката човек.

Разбрах, че се безпокоял дали легналият е добре. Отидох до клошаря да го питам наред ли е всичко. Онзи се разкрещя вече на чист български да сме се разкарали.

Та криво ляво обясних на загрижения наследник на Дон Кихот, че клошаря просто си почива на земята.

И си викам - гледай как човек може да сбърка някой път, ако прибърза. За малко да го цапна по китарата завалията.

Абе горе-долЕ като с любовта от пръв поглед, често може да сгрешиш.

*От фейсбук