Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Преди да издъхне, Джоко Росич раздал колекцията си от ножове

Клубът на големия актьор, отишъл си преди 5 години, всеки февруари празнува рождения му ден

Наричат Джоко Росич лошото момче на българското кино със запомнящ се дрезгав глас. Едни от най-известните ленти, в които е участвал, са "Осмият", "Езоп", "Демонът на империята", "Михаил Строгов", "На всеки километър", "Сватбите на Йоан Асен", "Войната на таралежите", "Хан Аспарух", "Време разделно", "Под игото" и "Капитан Петко войвода". През февруари 2010 година получава наградата "Златен век" на Министерството на културата за големите му заслуги и приноса към българското кино.

В любимото село на Джоко Росич е тихо. Приятелите му са се събрали в местната кръчма, заредили са масата и чакат колата, която го вози всеки уикенд, да дойде. Този път обаче Джоко няма да пристигне. Отишъл си преди пет години и не се завърнал. Малката му вила в с. Бойковец отдавна е заключена, а дрезгавият му глас е затихнал.

Тъгата в очите на тази група хора изглежда различно. Те не страдат за великия български актьор, а по изгубения си дългогодишен приятел и съсед. Именно с тях Джоко Росич споделя последните години от живота си. Купува си къща в селото през 1979 г. и остава завинаги свързан с местността и хората.

"Липсва ни.

Той беше душата

на компанията

Нямаше уикенд, в който да не седнем заедно на маса. Да пийнем хубаво вино и ракия. Събираше ни в двора си около воденичния камък. Имаше хубаво лозе, което държеше хладно. С часове стояхме там, а той ни разказваше истории. Увличаше ни с уникалното си чувство за хумор", разказва един от приятелите на Джоко - Марин.

В селото му се чудили смъртта му ли да почетат, или рождения му ден да празнуват. После се разбрали, че ще се събират два пъти. Актьорът е роден на 29 февруари, но майка му го записала на 28, за да не умува кога да празнува. Приятелите му казват, че от самото начало съдбата му е отредила да е различен и да има две рождени дати. Актьорът умира на 24 февруари 2014 г. дни преди да отпразнува 82-рия си рожден ден.

Влюбен до полуда в съпругата си Лидия и страстен почитател на конете, Джоко

Росич до последно не изневерява на себе си

и твърдо отстоява позициите си. Жестоко хули тези, които дръзват да плюят по собствената си родина, и обича до болка останалите, които са готови на всичко, за да направят България по-добро място за живеене. Успява да се обгради с много приятели, които още не могат да го прежалят.

"В нашето село Джоко няма да бъде забравен, колкото и години да минат. Няма да спрем да го почитаме. Сядаме в клуба, сипваме си от любимата му гроздова ракия и печем свинско месо на скара. Наричаме го Клуба на Джоко, защото той е главната причина мястото да съществува.

Росич искаше да си направим селска кръчма,

в която да се събираме. Да сме всички на една маса, а мястото да е уютно и да ни обединява. Успя да го направи. Намери хора, които да вложат средства и да го ремонтират", споделя приятелят му Марин.

Днес клубът на Джоко е важна част от живота на местните жители. Всяка вечер те се събират в него и отдъхват от работата си. Споменът за Джоко Росич се носи из цялата стая. По стените са закачени огромни картини с неговия образ. Запазени са и редица важни снимки от живота на актьора. Жителите на село Бойковец стриктно пазят предмети, които са били част от ежедневието на Джоко. Той подарявал на най-близките си приятели нож или каубойска шапка. Често се събират и гледат неговите филми.

"Имаше традиция да подарява ножове. Караше ни се, че ги пазим, а не ги използваме. Искаше с тях да си режем месото всеки ден и да се сещаме за него. Каубойските шапки също бяха негова запазена марка. Не идваше в кръчмата без шапка. Така го познавахме отдалече", споделя съседът му Евгени.

За селото си Джоко се грижи до края на живота си. Освен че е един от създателите на местната кръчма, актьорът е основен виновник в Бойковец да има изграден параклис. На градския площад с негова помощ са реставрирани паметник и черешово топче, които и до днес радват туристите.

"Той

използваше славата си, за да прави добро

Беше се наел да помогне за изграждането на параклиса. Като разбра, че трябва да се събират пари, започна да търси спонсори.

Обикаляше по къщите и лично молеше хората да финансират построяването на параклиса. Нито един по-заможен човек не успя да му откаже. С чара си ги омайваше. Той дойде в селото, построи си малка къща, но не за да си почива. Учеше ни, че трябва да се борим цялата местност да е приятна за живот. Не да си гледаме само дворовете", с усмивка си спомня Евгени.

Джоко винаги се е грижил селото да изглежда добре. Вярвал, че животът е такъв, какъвто си го направиш и че човек трябва да се бори да подобри страната си, вместо да мрънка.

Днес малката вила на любимия български актьор стои празна. От време на време една от внучките му я посещава, за да почисти двора и да избърше прахта от любимите предмети на дядо си. В малката къща се намира и богатата колекция на Джоко Росич.

На един от рафтовете се намират ножовете му, които колекционирал, а на другия са наредени купища снимки на него и любимата му съпруга Лиляна. Сред любимите му предмети са и старинни пистолети, някои от които използвал за свои роли в киното.

"Все пишеха, че имал имение в Бойковец. А Джоко просто си построи една малка вила край реката. Идваше предимно уикенда, бягайки от големия град. Всички празници прекараха тук с любимата му Лиляна. Пристигайки в Бойковец, първо поздравяваха съседите.

Сипваше по една ракия и тогава разопаковаше

багажа", разказва още Евгени.

Всички обожавали да са около големия актьор. С часове слушали историите му. Обичал професията си и да говори за нея. Джоко обаче никога не парадирал с известността си.

"По душа добър човек и приятел. Казваше ни, че обича да играе лоши герои. Явно искаше да пресъздава образи, които са далеч от него.

Можеше да се сприятели с всеки

Душата на компанията. С уникално чувство за хумор. Много ни бъзикаше. Обаче пък му отиваше да бъде лошо момче в киното. На младини жените много го харесваха. А той как обичаше жените. Казваше, че на жена не се противоречи, а мъжете трябва да я гледат в очите и да я слушат", коментира един от съседите на Джоко, докато отпива от чашата си с ракия.

Самият Росич винаги е признавал, че обича любовта. Жени се два пъти, а смъртта на втората му съпруга Лиляна е и причината уж здравия на пръв поглед актьор да си отиде толкова бързо. След като любимата му издъхва, Джоко изпада в тежка депресия. Не желае да общува с приятелите си. Рядко се прибира и в любимита си вила в Бойковец.

"След като жена му си отиде, бяхме до него. Опитвахме се да го разведрим, но той вече не беше същият.

През сълзи се усмихваше, но душата му страдаше. Отиде си месеци след като я изгуби.

Не успя да я прежали

Сега ние трудно прежалваме него, но такъв е животът", казва приятелят му Марин.

В любимото си село и кръчма приживе Джоко прекарва голяма част от ежедневието си. Той често водел там свои колеги от София и им показвал красотата на Балкана. Днес приятелите му от кръчмата, които пазят спомена за него жив, продължават да канят близки на Джоко. Последно се очаква да им гостува Влади Въргала, когото приживе Джоко все обещавал да доведе.

Влади Въргала: Джоко знаеше, че умира.  Не го беше страх, защото Лиляна го чакаше

Актьорът и режисьор Владислав Карамфилов - Влади Въргала е един от най-близките приятели на Джоко Росич. Той последен разговаря с Джоко минути преди да издъхне. Благодарен е на съдбата, че му е позволила да го изпрати.

"Искаше операцията да мине бързо. Но сякаш знаеше какво ще се случи. Попитах го: "Бате, дали има някой горе, не те ли е страх?", а той само ми отвърна, че никога няма да бъде сам, защото Лиляна вече е там, където той отива", разказва пред вестник "168 часа" Влади Въргала.

Двамата се запознават в Пловдив на фотопленер, докато фотографи от цял свят снимат известни личности. Успяват да се сближат за няколко дни и стават неразделни. Правят си символична снимка, на която Джоко подава огънче на Влади. Наричат го символично предаване на щафетата. Днес снимката на Джоко е неразделна част от живота на Въргала. Негов портрет стои на централно място в дома му.

"Вярвам, че Джоко е с мен където и да отида. Когато съм раздвоен в нещо, поглеждам портрета му. Имам чувството, че ми отговаря с неговия дрезгав глас, и намирам правилния отговор", споделя още Въргала.

Двамата актьори водят много човешки битки заедно. Не делят само празничната маса, но и редица болки. Въргала е до Джоко, когато има сериозен проблем с очите. Бори се да намери пари за операцията без знанието на Росич.

"Той беше готов да разпродаде цялата си колекция от ножове, за да намери пари за операцията. Предмети, в които бе вложил цялото си сърце и душа. Не даваше и дума да се каже за събиране на пари чрез благотворителност. Не беше човек, който ще проси. Радвам се, че успях да помогна да намерим парите. Джоко мислеше, че лекарите са му я направили безплатно. Толкова беше щастлив от добротата им, че дори се разплака", спомня си още режисьорът.

Влади Въргала е и човекът, който се опитва да изправи Джоко на крака след загубата на съпругата му Лиляна.

Той дори пренебрегва семейството си на Бъдни вечер, за да не оставя приятеля си сам. Двамата цяла вечер стояли пред компютъра и гледали записи с Джоко Росич. А историите, които Въргала чул, ще пази като скъп спомен в сърцето си.