Проф. Веселин Вучков влезе в екипа на проф. Иван Ничев

На 4 март 2015 г. министърът на вътрешните работи Веселин Вучков затваря политическата страница на житейската си библия и отваря нова - за научна дейност. На тази дата той подава оставка от МВР.

Защо?

“Когато почувстваш убедено, че не можеш да проведеш реформите, които си обещал чрез обществена и политическа платформа, ангажирайки се със съмишленици, няма нужда да измъчваш себе си и е най-добре да си тръгнеш”, обяснява Вучков и допълва:

“Не съм страдал нито за миг от раздялата ми с политиката. И мога да уверя всички, които се занимават с активна политика, че не е никак страшно да я напуснеш. Особено за хора, които са потопени сред книгите и сред хората и имат солидни професии.”

Неговото верую е, че основното задължение на политиците е да провеждат реформи, които да подобряват живота на хората. Нищо друго няма значение.

А какво са си казали

двамата с премиера

Бойко Борисов,

когато приема оставката му, бившият министър е пределно лаконичен: “Това е минало и няма смисъл да се връщам към него...”

Преди оставката Веселин Вучков е бил два мандата депутат на ГЕРБ от гражданската квота в 42-ото и 43-ото народно събрание и 4 години зам. министър на МВР.

Сега Вучков е професор по наказателен процес в Академията на МВР и в Югозападния университет “Неофит Рилски” в Благоевград. Към предишните си книги добавя още една - “Образуване на досъдебно производство: актуални проблеми”.

Професорът твърди, че последните три години са най-хубавите в живота му. Една от причините за това е досегът му с българското кино, и то не в киносалона, а на самата снимачна площадка.

Вучков казва, че нещата са станали случайно. Но не е съвсем така. В началото е борбата между любовта му към българското кино и любовта му към книгите. И досега няма победител в тази борба.

Младежът гледа всички филми в киносалона на родното си село Стоб, Дупнишко, който се помещава в красива сграда,

проектирана от

големия архитект

Делчо Сугарев,

родом от този край

С най-голям интерес Веселин гледа българските филми. Впечатлен е от творбите на режисьора Иван Ничев - “Сълзи в очите, звезди в косите” и “1952: Иван и Александра”. Както и “Бал на самотните”, който гледа след години.

“Този филм, заснет в експериментална студия и завършен през 1981 г., няма премиера и е спрян за излъчване - обяснява късното му гледане Вучков. - Когато цяла България гърми за предестоящия юбилей - 1300-годишнината от създаването на държавата, изведнъж се появява дълбоко социален филм за човешките взаимоотношения. В социалистическа България не може да има самотни хора...”

Веселин Вучков и до днес гледа “Бал на самотните” и дори го препоръчва на няколко приятели. Всички те му казват, че са харесали филма.

Преди около две години Вучков се запознава с режисьора проф. Иван Ничев, а той му предлага да се включи в екипа, с който започва да снима новия си филм “Можеш ли да убиваш”. В него има и полицейски сюжети и истории с бежанци и бившият министър става техен компетентен консултант. Освен това вкарва в действие контактите си по МВР линия във Видин и Сливен и улеснява много снимачния процес.

Постепенно Вучков се включва и в организационна работа - участва в търсенето на локации, преговаря със собствениците на бившите заводи във Видин или на това, което е останало от тях, оформя договорите с частни лица и държавни институции. Присъства на целия снимачен период във Видин, София и Сливен.

Особено сложни са снимките в циганското гето в Сливен, което носи оптимистичното име “Надежда” и е приютило 25 000 човека. Това е най-големият квартал с концентрирана ромска общност у нас. В нея има няколко категории и социални пласта и изключителна мизерия. В гетото екипът снима три дни и две нощи. Няма декори, всичко е в реална обстановка.

В масовките участват и местни хора. Като комуникативен човек режисьорът Ничев успява да се сприятели с тях, обяснява им какво да правят, режисира ги и

всичко завършва

без проблеми

и произшествия

Големи трудности екипът преодолява и по време на снимките с бежанците, които идват с лодки нелегално в България. На брега на Дунав близо до колодрума във Видин построяват барака за нуждите на епизода. Ден преди снимките реката приижда и от бараката остава само покривът. Режисьорът веднага променя епизода и той е заснет благополучно на друго място.

“За мен участието в снимането на този филм е приключение - признава Веселин Вучков. - Видях страхотна организация, участваха по над 100 човека дневно на снимки, напасване на ангажиментите на актьорите, много техника. Едно малко нещо да не е наред и целият снимачен ден може да пропадне! В това отношение дори бивш министър на вътрешните работи може да завиди на организацията”, казва още Вучков.

Според него “Можеш ли да убиваш” е съвременна комедия с елементи на абсдурда, но съдържа и социални акценти. Не са подминати и важните въпроси на съвремието. А самото заглавие е едно намигване към зрителя, защото всъщност убийства в лентата няма.

Филмът разказва за 7 приятели, които решават да променят житейската си съдба и се записват за кандидат-рейнджъри, които да се подготвят и да заминат на мисия в чужбина. И започват перипетиите им - и тъжни, и смешни, и драматични, и абсурдни...

Проф. Веселин Вучков е готов да се включи отново в екип на режисьора Иван Ничев, ако бъде поканен за следващия му проект - като консултант или под някаква друга форма на сътрудничество. И би го направил с още по-голям ентусиазъм, защото снимането на филм е много различно от всичко друго, с което се е занимавал.

Твърде амбициозна му се струва идеята сам да напише сценарий по някой от случаите, с които се е занимавал като следовател, или да го разкаже на сценарист или режисьор.

Преди години служител от пловдивското следствие дава едно дело за изнасилване на Йордан Радичков и той написва новелата “Козелът”.

През 2007 г. Георги

Дюлгеров засне

филм със

същото име

“Тъй като преподавам наказателен процес, а настина съм работил и като следовател, знам, че най-интересните истории са между кориците на следствените дела и в папките на разследващите полицаи. В това съм абсолютно убеден.

И ако след време у мен се породи желание и въодушевление за написване на сценарий по действителен случай, бих могъл да опитам”, споделя проф. Вучков.

А сценаристи на “Можеш ли да убиваш” са Юрий Дачев, Иван Ничев и Татяна Гранитова. Оператор е проф. Цветан Недков. Васил Найденов изпълнява песента “На случайна гара” по текст на Иван Тенев и Александър Петров. Музиката е на Стефан Димитров.

“Ще се радваме, ако повече хора гледат филма, пък и крайната оценка е на Негово Величество зрителя”, казва проф. Вучков. Той се е включил и в организацията по разпространението на филма, който тръгва по екраните от днес - 1 март.