Феновете са разочаровани, но пропускат, че тази технология не може да се сравнява с ястребовото око, защото отново човешкият фактор е решаващ

Когато в началото на годината УЕФА реши системата за видеонаблюдения на спорните съдийски решения (VAR) да се използва още в тези плейофи на Шампионската лига, целокупният футболен свят въздъхна с облекчение.

Край на головете фантоми, на божиите ръце, дузпите извън наказателното поле, триметровите засади и дузпите за неправилно дишане. Любителите на чистата и свята игра буквално се влюбиха в идеята.

С такова настроение седна във вторник пред телевизорите цялото запалянковско войнство и зачака да гледа футбол, само футбол и нищо друго освен футбол, защото за чистотата и справедливостта се грижи Големия брат на видеоповторенията. Но не подозираха какво коVARство им е приготвено.

В сряда вечерта, когато трикратният пореден и общо 12-кратен шампион “Реал” (Мадрид) гостуваше на “Аякс” и гол на домакините бе отменен, защото петата на един от домакините бе зад митичната линия на последния защитник, те - излъганите в очакванията си фенове, станаха от дивана и отидоха да си вземат поредната бира от хладилника, цитирайки безсмъртния байганьовски израз “И тия са маскари!”

Всъщност те едновременно са и прави, и не са. Ако можеше да говори, системата VAR щеше да цитира бившия руски национал Андрей Аршавин след отпадането в групите на европейското през 2012 г. Провокиран от подпийнал руски депутат на летището във Варшава, който крещеше в лицето му “Вие излъгахте очакванията ни”, нападателят (тогава) на “Арсенал” му отговори: “Вашите очаквания са си ваш проблем”.

Всъщност VAR не може да отменя съдийски решения, нито да ги взема. Зад машината, всъщност по-точно е да се каже - пред екрана, също седят съдии, живи хора, които трябва да вземат решението. Да, те имат повече време и различни гледни точки (буквално, а не по отношение на тълкуване на правилата), но така или иначе човешкият фактор си остава.

От експеримента VAR, а иначе няма как да бъде наречено това нещо, което гледахме на световното, а вече и в Шампионската лига, можем да направим следните първоначално-повърхностни изводи:

- Интерпретацията на правилата както от съдиите на терена, така и от видеопомощниците си остава неясна и неразбираема за повечето зрители.

- Класата на някои рефери е очевидно неотговаряща на високите изисквания на турнир като световното първенство и Шампионската лига.

- Видеоповторенията нерядко се използват в моменти, когато съдиите на терена спокойно могат да вземат самостоятелни решения. Както и обратното - в доста случаи, изискващи намесата на видеоповторенията, главният съдия упорито не ги използва.

- Зрителите, а и специалистите не са съвсем наясно с критериите, по които се използва системата.

Затова - едно предложение. Видя се, че видеоповторенията няма да работят като системата за преминаване на топката зад голлинията, където всичко е чиста физика.

Така че не трябва нещата да се оставят на съдиите, а да се дадат в ръцете на треньорите или капитаните на участващите отбори. Всеки от съперниците да има по един “чалъндж”, както казват в аналогичния случай в тениса, за всяко полувреме и още един в случай на продължения. И без това няма повече от четири спорни ситуации в мач. Така и вълците от терена и пейките ще са сити, и съдийските агнета - цели.