Имаме май един проблем, който е в основата на повечето други.

Масовото (с изключения, естествено!) загърбване (или забравяне?) на професионалния дълг.

Или, ако искате, институционализираният непукизъм.

Предварителният отказ от публична или лична отговорност.

Банка и служби за сигурност не се приемат за виновни за прането на пари - настойчиво и безтрепетно отхвърлят възможността те да са пропуснали извършат своя очевиден дълг.

Медии отказват да предлагат коректност и истина и категорично не се чувстват в грешка, докато заливат публиката със заблуди. Важното е да има съдържание, какво друго искате!?

Студенти отказват да учат за изпити и изпадат в автентичен шок, ако бъдат скъсани. Защото има професори, които миналата година не са ги скъсали.

Лекари издават фалшиви бележки за имунизация, някак без да гледат голямата картина.

Строителни фирми и община съсипват целия център на столицата до степен на инженерна катастрофа, и настояват, че нищо по-добро не е възможно, евър, в света.

Адвокати стават доносници на тайните служби...

Депутати редовно гласуват пряко противоконституционни закони, които да обезправят хората, избрали ги да бъдат техни представители. И си позволяват агресивно възмущение, ако някой им посочи това. Защото искрено нямат идея к'ва е тая Конституция и 'що някой непрекъснато им я навира под ноктите. Те за друго са се събрали!

И всички се демотивират взаимно. Ако ти си вдигнал ръце, аз защо да се мъча?

*От фейсбук!