Бехруз Бучани пише книгата си на мобилен телефон, получи за нея 100 хил. долара

От шест години той живее в затвор, макар да е свободен човек. Заедно с няколкостотин души Бехруз Бучани обитава един от най-тежките бежански лагери. Журналистът от ирански произход попада на о. Манус, докато бяга от безредиците в страната си. Той очаква да получи убежище в Австралия, но австралийските власти отказват да го приемат.

Така Бучани попада в лагера на о. Манус, където очаква да бъде решена съдбата му. Докато е в изолация, той успява да предизвика интерес в цял свят, написвайки книгата си

"Без други приятели, освен планините".

Творбата му става истинска сензация и с нея бежанецът дори печели най-голямата награда за литература в Австралия - страната, която не желае той да бъде неин гражданин.

Бехруз Бучани не присъства на церемонията по връчването на Victorian Premier’s Literary Awards, тъй като от 2013 г. е задържан в лагера. Наградата от 100 хил. долара обаче му принадлежи и ще му бъде връчена.

"Не мога да се зарадвам на това постижение,

като гледам около себе си толкова много невинни и страдащи хора. Наградата ми е голям позор за австралийското правителство, което е отговорно за нещастната съдба на тези бежанци. Искам книгата ми да бъде прочетена от много хора, за да разберат ужасната истина за тези лагери и да ни приемат в страните си. Никой от нас не бяга от добро, а просто иска да е далеч от злото", коментира в свое интервю Бучани.

Книгата си иранецът успява да напише, като използва мобилен телефон. Изпраща я на издателство в Австралия на части чрез приложение за писане на съобщения. Написана е на родния му език фарси, след което е преведена. Най-големият му страх бил ръководителите в лагера да не му конфискуват телефона.

Литературният комитет оценява творбата му като:

"Свидетелство и акт на оцеляване.

Лиричен разказ от първо лице. Зов за съпротива. Жив портрет на пет години изолация и затвор".

Лагерът на остров Манус от години е известен с нечовешките си условия за живот. Критикуван е от ООН и заради данните за множество случаи на сексуално насилие, нападения и опити за самонараняване. Много от бежанците са прекарали години в лагера, очаквайки молбата им за убежище да бъде удовлетворена. В същите условия на живот пребивава и иранският журналист вече шест години.

Австралия следва

много строга политика

по отношение на бежанците, пристигащи нелегално на нейна територия. Когато лицата, търсещи убежище, достигнат бреговете на континента, австралийските власти отказват да ги приемат. Така те биват изпратени или обратно в родните им страни, или в лагерите за задържане на островите Манус и Науру. За съжаление обаче за редица бежанци задържането в тези лагери продължава по над 5 години.

"Напуснах Иран, защото не исках да живея в затвор дълго време или да бъда убит от системата там. За съжаление, свърших в друг затвор, създаден от страна, която твърди, че е либерална демокрация. Австралия направи грешка да задържи писател", разказва в писмо до телевизия CNN Бучани.

На писателя не му е разрешено да напуска лагера. Там той живее под строг режим. Позволено му е обаче да използва мобилния си телефон и това се оказва начинът да предизвика интерес към ужасяващото място, в което е затворен. Бехруз Бучани се надява, че след успеха на книгата му той ще бъде освободен, а лагерът, който повече наподобява затвор,

ще бъде закрит.

Писателят вече има и редица фенове в Австралия, които са твърдо решени да се борят за неговото освобождаване и допускане на територията на страната им.