Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Само който е безгрешен, да съди за аборти и шамари

С оттеглянето на позицията си за абортите и шамарите срещу деца Българската православна църква даде много важен сигнал. Тя отказа да съди. Вероятно защото никой не може да влезе в обувките на другия, никой не познава ситуацията и детайлите около даден човек, за да си позволи да произнася присъди.

Да, абортът, най-меко казано, е нещо кошмарно. Сигурно има хиляди случаи, когато изобщо не е оправдан, когато с право ще се възмутим, но със сигурност има и много без никакъв друг избор.

Когато липсата на изход принуди една жена да вземе това може би най-тежко решение, тя вече се е самоосъдила. Сама си е произнесла жестоката присъда и всеки ден отсега нататък ще живее с нея. Така че последното нещо, от което се нуждае, е обществото, църквата или социалните мрежи да я заклеймяват още веднъж.

Тези жени вече изживяват своя ад на земята и поне заради тях трябва да сме малко по-пестеливи в присъдите си.

Църквата постъпи честно и като оттегли позицията си по Националната стратегия за детето. Едва ли има нормален човек или християнин, който да одобрява насилието срещу деца. Едва ли има родител, който да иска да причини и най-малката болка на едно невръстно същество. В случая не става дума за извергите и престъпниците.

Вярно е, че шамарът дори с възпитателна цел изглежда абсурден от всяка гледна точка. От това, че може да е опасен, до агресията в училищата. Но има и една случка, която ме спира да се произнасям и по този въпрос.

Бях 5-годишно хлапе на море с баба и дядо. Няколко пъти ме помолиха да изляза от водата, а аз гордо отговарях: "След 5 минути". На четвъртото повикване реших, че номерът минава, и обявих: "След 100 минути". Тогава нервите на най-добрия дядо на света не издържаха, изкара ме посиняла от водата, шляпна ме няколко пъти отзад по банския и това за мен се оказа повратна точка.

Така, въпреки че по никакъв начин не приемам насилието над деца, помня как тези единствени няколко пошляпвания предизвикаха пълна промяна в мен - от самостоятелна бойна единица, която прави каквото си науми, станах дете, което внимателно се вслушва в думите на възрастните, когато го предупреждават, че нещо не е в негов интерес или е опасно.

Затова, преди отново да се захванем с настървение с любимото си занимание - да се съдим един друг, нека си припомним Библията.

Когато книжниците довели при Исус обвинена в прелюбодейство жена и му цитирали закона на Мойсей, че такива се убиват с камъни, Той вместо да се произнесе като останалите, започнал да си рисува по земята. След което произнася разтърсващите думи, които 2 хилядолетия се правим, че не ги чуваме, защото взривяват цялата ни матрица: "Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея."