Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Касоразбивачът Спас Дойчев. Ключалките са като жените - само с гальовни движения отварят обятията си

Четвърт век българските банкери бълнуват в кошмарите си името Спас Дойчев. Заради изключителни постижения в касоразбиването и рядко умение да покрива дирите си той е провъзгласен за Майстор на шперца и грима.

Всяка каса си има душа, в чийто дълбини трябва да проникнеш, обичал да повтаря Спас. Обектът трябва да се ухажва, а не да се насилва, продължавал разсъжденията си той. Ключалките са като жените - мразят грубияните. Само с внимателни, гальовни движения сейфовете отварят обятията си, учел аджамиите в бранша Майстора.

Родом от затънтеното тутраканско село Калимок, Спас Дойчев разнася славата на българското апашко изкуство далеч зад пределите на отечеството. Той влиза в занаята едва дванайсетгодишен. Специализира в Цариград, където сформира отряд от единомишленици. С него професионалистът прави турне из Европа. Дойчевата команда инспектира трезори в Италия и Франция. Проверява здравината на каси в Испания и Австрия. Проучва ключалките на сейфове в Югославия и Румъния.

През 1927 г. Спас се връща у нас и започва работа с Иван Георгиев от Силистра и руснака Антоний Волтвик. През февруари 1930 г. групата обира шуменската еврейска каса "Калима". През януари следващата година бастисва брашнарския склад на улица "Братя Миладинови" в София. Няколко седмици по-късно е ужилена и Спестовната банка. Сейфовете й олекват с 33 000 лева плюс скъпоценности.

След тези удари Спас Дойчев отсяда във Варна. През нощта на 4 срещу 5 април 1933 г. той атакува Популярната банка. Този обир влиза в учебниците по криминалистика. Спас първо проучва навиците на касиера. Един ден онзи излиза на разходка и Майстора се вмъква в дома му. Намира ключовете от трезора в панталоните му. Снема отпечатъци върху бял и червен пластелин, като за по-сигурно измерва дължините и разстоянията от зъб до зъб. По калъпите влашкият специалист Ангел Рошу изработва копията.

В тихата пролетна нощ Спас минава зад банката и мята въже на покрива. Като усеща, че куката е захапала перваза, запълзява нагоре. От керемидите се вижда морето и светлините на корабите. Дойчев въздъхва по тази романтика и отваря капандурата. После слиза на тавана, минава през втория етаж и стига до първия. Тук отваря металната решетка и отключва касите. С 900 000 лева на рамо Майстора се измъква по същия път, като старателно врътва всички ключалки.

Спас обаче е заловен. Варненският полицай Ради Марков надушва бърлогата му на улица "Шарска" 33 и го хваща натясно. Съдът му лепва 15 години тъмница. Майстора намира пролука в кафеза и като волна птичка отлита на юг. В Пловдив разбива пет каси: две синдикални, една пощенска, една аптечна и една на брашнарски магазин. Докато си почива между едрите набези, изпразва и по-малки сейфове.

Касоразбивачът залага на неочакваните обрати в маниера на работа. Той се крие зад няколко фалшиви имена. Спас Дойчев е най-известният му псевдоним, с който остава в историята. Инак се казва Димитър Гаврилов Иванов. Полицията го търси по четири-пет портрета, защото сменя външността си като Левски. Под вънкашност чужда и под име ново Спас ту е селянин от Добруджа, ту докер от варненското пристанище, ту тежък търговец - с грижливо вчесана коса, мустак и вратовръзка.

На 1 май 1935 г. при проверка на съмнителни лица в Пловдив Спас Дойчев отново е арестуван. Пише показания, а следствието ги чете като криминален роман. "Къде са ти инструментите?", питат го полицаите. Дойчев отвръща, че ги е заровил на два километра извън града край шосето за Пазарджик.

На 4 юни заранта конвой го извежда да покаже такъмите. Като наближават Захарната фабрика, Спас се отскубва и хуква към близките дървета. "Полицаите извикали на беглеца да спре. Понеже той продължил да бяга, полицаите стреляли подире му и Дойчев се строполил на земята смъртно ранен с два куршума - в гърба и в кръста", описва схватката вестник "Утро". Майстора на шперца и грима е откаран в болницата, където към 12,30 часа издъхва.

Коментара ()

Вашият коментар