Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Навремето Попангелов означаваше ски, а Стоичков - футбол! И защо една легенда си призна, че е чорбар!

България отново гледа ски състезания, точно както преди време обърна поглед и към тениса. Тук по нашите географски ширини е така - дойде ли някакъв голям успех в конкретния спорт, той моментално става особено актуален за широката публика.

Покрай Бербатов феновете страшно започнаха да харесват английската Висша лига. След това успоредно с успехите на Григор лавинообразно се увеличи интересът към тениса. Най-изненадващо нацията ни се оказа препълнена от разбирачи, които знаят точно какви са психическите проблеми на Гришо и каква е рецептата той да стане номер 1 в света.

Сега, в разгара на зимата и благодарение на Алберт Попов, българите вече са

изцяло посветени

в тайните на

зимните спортове

Пийпълметричните компании, които мерят зрителския интерес, моментално отчетоха повишено внимание към изявите на младата ни звезда по време на слалома в австрийския курорт Шладминг. И колкото е по-голяма истерията, толкова повече изпъква фактът, че феновете на спорта и въобще обществото ни бяха забравили за предишните велики успехи в ските на легендата Петър Попангелов. Добре че сега се наредиха планетите и успехите на Алберт съвпаднаха с 60-годишния юбилей на най-успелия ни скиор, че да стане дума за

неговите геройства във вече по-далечното минало

Вече запалените по ски спорта нашенци сигурно са били учудени да разберат колко успешен състезател сме имали, въпреки че в България ски се карат по два месеца в годината, а навремето тренировките в чужбина са били мисия почти невъзможна заради социалистическите бариери. И все пак Петър Попангелов успява напук на всички предизвикателства. Той е единственият българин с победа за Световната купа в алпийските ски, печелил е Европейската купа и има две шести места на олимпиади. 37 пъти е бил в топ 10 на Световната купа, където има още шест втори и четири трети места. Днес това постижение ни изглежда също толкова фантастично, колкото и идеята, че човек ще стъпи на Марс, за да колонизира Червената планета.

Неслучайно влизането на Алберт Попов сред първите шест на слалома в Шладминг предизвика толкова широк отзвук у нас. Никой никога не е очаквал, че българин може отново да се намеси в голямата игра на фона на зверската конкуренция. Как го е направил навремето Попангелов ли? Самият той твърди, че 40 процента от успехите му се дължат на баща му Петър Попангелов-старши, а останалите 60 процента са си негова заслуга

Факт е, че таткото прави първата и най-важна стъпка, качвайки сина си на Мусала още

преди да е отпразнувал третия си рожден ден

След това бъдещата звезда в ските ще се закълне, че има откъслечни спомени от този първи досег с планината. В началото хлапето учи как да се катери нагоре по снега и после да се спуска на рало, а след това идват и състезанията.

Успехите не закъсняват, но зад тях не стои единствено талант, а и огромен труд. Попангелов-старши става всяка сутрин в шест, за да направи плана за деня и малко след това буди сина си, за да поемат към пистата. Това не е от онези дни в планината, когато си се качил с единствената цел да понапрегнеш малко мускулите, да се порадваш на все още мекия сняг и да подишаш чист въздух. Баща и син тренират като луди, а тандемът им се прочува сред останалите опитни скиори на Боровец. Три месеца в годината Попангелови тренира на Мусала, но с идването на първите победи в престижни състезания за юноши се появява и нуждата от по-амбициозна тренировъчна програма

"Някъде в началото на 80-те години ски федерацията започна да отпуска пари за лагери в чужбина за националния отбор. Това беше шансът ми да опитам нещо различно от пистите на Боровец. Спомням си, че за първи път карах на глетчер в Австрия. С една руска уазка ни бяха закарали храна - суджуци, луканки, лютеница. Така я карахме тогава, но бяха хубави години", ще си спомни по-късно Петър Попангелов.

Българската луканка му дава необходимата сила да подчини ските и да започне лека-полека да се намесва в битката за призовите места. Останалите звезди в спорта малко стреснато гледат младия българин, който демонстрира доста по-различен стил на каране от техния.

"Спусках се със събрани ски, което ми позволяваше да поддържам аеродинамичен стил. Още тогава знаех, че съм изненадал доста от големите имена в алпийските дисциплини, а с повечето от тях след това си останах приятел. Беше хубаво едно момче от другата страна на Желязната завеса да обърка сметките на скиори от страни, в които се кара целогодишно", разказва по-късно Петър Попангелов. Най-големият му успех е първото място за Световната купа в Ленгрис (Германия) на 8 януари 1980 г.

Трофеят е поставен върху камината в семейния му хотел

в Боровец

"Минавал съм покрай нея стотици, а защо не и хиляди пъти, но винаги щом я погледна и ми става приятно", казва великият ни скиор. Той и до днес не може да определи дали двете му шести места на олимпийски игри са огромен успех или разочарование. Признава, че и двата пъти сам си поставя някакъв вид спирачки, след като преди него отпадат пет или шест състезатели и става ясно, че трасетата са опасни.

"Като знаеш, че пред теб шест човека не завършват, не можеш да караш 100%. И все пак две шести места и участие на четири олимпиади не звучи зле, нали", връща се отново към великите си моменти най-добрият български скиор в алпийските дисциплини. Самият той неведнъж е казвал без излишна скромност, че едно време Попангелов означаваше ски, а Стоичков - футбол. И тогава хората са запалени по успехите на алпиеца.

Улиците

опустяват,

когато по националната телевизия излъчват състезание с негово участие. За съжаление кариерата му приключва по неприятен начин.

На 7 ноември 1985 г. по време на тренировка в Австрия ските му се откачат, а той се удря лошо в предпазна ограда.

Лекарите

реагират бързо,

но се налага да извадят далака му. Попангелов опитва да се върне на пистата, но вече нищо не е същото.

"Така и не успях да си върна старата форма. След олимпиадата в Калгари баща ми ме посъветва да помисля сериозно за отказване. Бях на 29 и можех да карам поне още три години, но нямаше смисъл да пресилвам нещата", разказва Петър Попангелов. След това той работи за кратко като треньор, но се отдръпва от тази професия, въпреки че предложения не липсват.

Вместо това инвестира в хотел на Боровец и използва свободното си време за семейството. Легендарният скиор има две дъщери, едната от които е в чужбина, а другата в София. Момичетата са големи, но пак има достатъчно ангажименти покрай бизнеса и медийните ангажименти на спортната ни легенда, когато започне ски сезонът.

"Времето си тече и годинките се натрупаха. Сега се изморявам повече. Въпреки че със съпругата ми Зоя сме направили перфектната организация в хотела. И се справяме. Но когато се уморя, вземам ските и карам час, час и половина. Тотално разтоварване от всичко. По-добро от планината няма. След това се връщам,

изяждам две супи

и съм готов

Винаги съм бил чорбар, не обичам много манджите", разказва пред "24 часа" как живее в момента Петър Попангелов.

А дали го помнят все още хората ли? Истинските фенове на ските няма как да го забравят. Напротив, продължават да го боготворят. Кратко послание на Ники Кънчев във фейсбук може би най-точно подсказва отношението на хората, които наистина обичат ски спорта:

"Детето на Рила

и Боровец,

което мереше сили с Ингемар Стенмарк, Фил Мер, Боян Крижан и останалите...

Всяка зимна неделя към 11 чаках пред телевизора първото спускане на слалома, към 13-14 часа второто, а Пепи летеше над бабуните, закантваше около вратичките и пореше въздуха!!!"

Коментара ()

Вашият коментар