Чак след избухването на Алберт Попов онези, които се подиграваха на Петър “Пакпадналов”, започнаха да оценяват какъв феномен е бил най-добрият български скиор

В последните десетина дни спортна България се върна в спомените си над 30 години назад.

Младият ни скиор Алберт Попов първо завърши 9-и в Кицбюел миналата събота, а във вторник закова 6-о място в Шладминг - всичко това в слаломи за световната купа.

33 години България не беше имала скиор/ка в десетката, 34 - в шестицата, на най-престижното състезание в зимните алпийски спортове. И в двата случая постиженията са на самоковеца Петър Попангелов, наричан “младши” заради съвпаденията на имената с тези на баща му, който пък е сред основоположниците на спорта у нас, голям състезател и велик треньор.

33 години... Тогава на власт още беше Тодор Живков, член втори на конституцията (нищо, че по площадите малко по-късно хората скандираха срещу член първи) крепеше “ръководната сила в обществото и държавата на Българската комунистическа партия”, а до Солун се ходеше с изходна виза в международния паспорт, който иначе се пазеше в районното управление на народната милиция.

Испания и Португалия влизат в Европейския съюз, при излитане се взривява американската космическа совалка “Чалънджър”, Слободан Милошевич е избран за председател на Председателството на ЦК на Съюза на комунистите на Сърбия, Георги Атанасов сменя Гриша Филипов като премиер на България, а в СССР гръмва атомната електроцентрала в Чернобил, което е признато за най-тежката ядрена авария в света.

“Берое” става шампион на България, националният отбор по футбол играе на световното в Мексико и дори се класира за 1/8-финал, макар и пак без победа, раждат се Валери Божинов, Рафаел Надал и Юсейн Болт.

Това изреждане дава известна представа колко назад във времето България пак е била световна сила в алпийските ски. Добре, че тогава нямаше фейсбук, но въпреки това се намираха хора, включително и актьори, записващи скечове на самиздат аудиокасети, които се подиграваха с Петър “Пакпадналов” и риторично питаха “дали ще падне, или ще ни изненада”. Никой не се интересуваше каква е била конкуренцията, с какви контузии и болежки е карал Пепи, с цената на какви усилия се е задържал над 10 години в елита на “Белият керван”. Не, важно беше да бъде оплют. Наведнъж за следващите 33 години.

А величието му го оценяваме чак сега. Както и на сестрите Малееви донякъде. Както става, и ще стане с Григор Димитров и Кубрат Пулев.

Имаме тенисист, който е бил №3 в световната ранглиста, играл е два полуфинала в турнир от “Големият шлем”, печели годишния на АТП... Преди него имахме един тенисист за една седмица в топ 100 (словом - сто), както и едно преминаване на първи кръг в “Големият шлем”.

А в същото време всеки втори във фейсбук го нарича “Дришо”, “плейбой” и “родоотстъпник”. Е, специално в тениса подозирам, че те ще се утешават с песничката на ФСБ с леко променен текст:

Пак да се срещнем

след 33 години,

за да разкаже

всеки от нас

със какво

се е преборил,

от какво

не е заспивал

и какво

е надживял.