Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Боре Александров управляваше футболния съд в най-мътните времена

Няма живот за нас в България. Псуват, плюят и ни бият", провикна се един от водачите на стачката през далечната 1997 г. В онези времена наистина беше опасно да се заминаваш с футболно съдийство.

Твърде много бизнесмени с пари и претенции се бяха заели да градят его, бутайки своите отбори към върха с позволени и непозволени средства. Точно в този крайно мътен период за българския футбол Борислав Александров се беше наел с нелеката задача да управлява съдийството.

Само преди дни големият ни международен арбитър си отиде от този свят на 74-годишна възраст. Бившият съдия, а след това и управленец страдал от тежко заболяване, което го приковава към леглото за повече от година. Трагичната вест дойде скоро след кончината на Иван Вуцов, който също беше голяма фигура в управлението на най-популярната игра.

Навремето Боре Александров и Вуцов работеха заедно и често им се налагаше да преминават през големи скандали и всякакви други предизвикателства, свързани с футбола. Бившият ни арбитър се славеше с умението да излиза чист и от най-заплетената ситуация. Притежаваше ненадминат дар слово, с което беше способен да обезоръжи и най-големите си противници. Спомням си как отидох един ден да правя интервю с Александров точно в разгара на поредния голям скандал, в който бяха намесили името му. Седнахме и той ми разказа куп интересни истории от близкото и далечното минало, като на финала

бях абсолютно убеден, че са го нападнали незаслужено

Когато вече беше под светлината на прожекторите, Александров имаше навика да напомня за своята богата професионална визитка, с която основателно се гордееше.

"След като завърших висше икономическо образование, Полицейската академия в София, завърших и Институт "Дзержински" в Киев. Повече от 20 години работих в системата на МВР и през цялото това време бях съдия по футбол, а от тях 8 г. - арбитър на ФИФА. През 1991 г., когато приключих със съдийството, станах делегат и наблюдател на УЕФА", разказваше популярният футболен деятел и не забравяше да допълни, че

три пъти е бил избиран да свири дербито "Левски" - ЦСКА

Именно той е главен съдия на драматичния мач между вечните врагове на 17 септември 1988 г. Тогава двата отбора се казват "Витоша" и ЦФКА "Средец" заради онзи скандален двубой за Купата, дал повод на властта да се саморазправи с двата най-популярни футболни клуба. Та във въпросното дерби "сините" повеждат с 2:0, а главният съдия влиза под светлината на прожекторите в средата на първото полувреме, след като показва червени картони на Христо Стоичков и на защитника на "Левски" Петър Петров. През второто полувреме ЦСКА връща двата гола, а след това спира токът на стадион "Васил Левски" заради силния дъжд и гръмотевиците. Мачът е спрян за около половин час - време достатъчно, за да бъде убит устремът на "червените". След това агитката на "армейците" ще скандира "Спрете тока, спасете "Левски".

"Беше истинска чест да свириш дербита пред над 50 хил. на стадиона. Преди демокрацията пак е имало скандали, но футболистите се отнасяха с уважение към съдиите. След това стана страшно", спомняше си за добрите времена на терена Боре Александров. В Европа той също е познато име, след като

ръководи 48 международни мача,

а също така съдийства и на европейското за младежи през 1984 г.

От тези години Борето беше събрал много интересни експонати, най-ценните от които беше сложил в офиса си в центъра. Най-много се гордееше с с фланелка на италианската футболна легенда Джанлука Виали. През 89-а година българският рефер ръководи мача "Сампдория" - "Бран" (Бергер) и след края на мача отива специално при звездата на домакините, за да му вземе горната част от екипа.

"Това са скъпи спомени за мачове, в които съм се радвал на уважението на футболистите. Хубаво е да се обърнеш назад и да си спомниш, че си се справил отлично и накрая са ти стиснали ръката, вместо да те обиждат и плюят", обичаше да се връща към старите времена Боре Александров.

На пръв поглед изглежда, че няма по-подготвен от него да оглави съдийството ни, след като съблича черния екип. УЕФА го прави свой наблюдател и делегат, което е още една червена точка в автобиографията му. У нас обаче

футболният живот

се движи по съвсем различни правила

и само опит не стига, за да овладееш бурните подводни течения. Този път никой не потупва по рамото Александров. Напротив, срещу него се действа със съвсем други прийоми.

През 1997 г. напрежението във българското първенство с нож да го режеш. Силните на деня искат на всяка цена да видят отборите си на върха. Мачовете са на живот и смърт, а съдиите са най-достъпни за манипулация. Не че много от тях доброволно не се включват в схемите, само и само да натрупат парици за нов апартамент, кола и почивка на Малдивите. Така се стига до наистина грозни сцени.

Такъв е случаят с мача "Левски" (Кн) - ЦСКА. Главният съдия Светослав Славов и помощникът му Борис Борисов не зачитат гол на домакините, което вбесява босовете на кюстендилци. На терена е горещо, но на трибуните става опасно. Яки мъжаги, предвождани от боса на "Левски" (Кн) и ВИС-2 Георги Илиев се нахвърлят да бият шефа на реферите Борислав Александров. Главните действащи лица в случката след това не са словоохотливи пред медиите.

За физическата саморазправа обаче се разчува достатъчно и става повод за невиждана дотогава съдийска стачка. 87 рефери от професионалния и аматьорския футбол вкупом се вдигат на бунт и отказват да излязат на терена. Един кръг от първенство е провален, а всички футболни хора се събират, за да бистрят стратегия за излизане от порочния кръг на корупция и насилие.

И това чудо е за три дни. БФС се ангажира за по-строги санкции срещу провинилите се, а мутрите във футбола обещават да бъдат по-хрисими на стадиона. Въпреки това

напрежението

не отшумява,

а Боре Александров често става обект на словесни нападки от страна на клубните босове. Накрая бившият международен съдия напуска, за да бъде отпушено напрежението.

Доста години по-късно той отново се захваща с горещия картоф, какъвто е съдийската комисия. И този път е в окото на бурята, след като е обвинен от други рефери в натиск и лобиране за определени отбори. Този път срещу него застава популярният рефер Христо Ристосков. Той обявява публично, че разполага с железни доказателства за оказван натиск върху колегите му

с цел манипулиране на мачове

"Александров и заместникът му Ичко Лозев съветват реферите как да свирят определени срещи. Разбраха, че има доказателства за тяхната дейност и се опитаха да се саморазправят с мен", заявява в телевизионно интервю Ристосков.

Думите му съвсем очаквано привличат обществения интерес и държавата се намесва. Прокуратурата повдига обвинения срещу Борислав Александров и бившият му колега в съдийството Иван Леков. Първият е подведен под наказателна отговорност за принуда, а вторият за измама.

Скандалният случай се оказва буря в чаша вода. Ристосков така и не вади на бял свят "железните" си доказателства, а двамата обвинени са напълно реабилитирани от съда. Покрай цялата олелия Боре Александров е принуден да се раздели за втори път с шефския си пост в Съдийската комисия.

"Цялата тази помия беше изсипана върху нас с цел да бъде предизвикан извънреден конгрес на БФС. Още в самото начало разбрах, че обвинението срещу мен е съшито с бели конци.

Случаят се отрази лошо върху психиката ми

Всичко това предизвика сътресение в семейството ми, злепостави ме пред колегите. Не пожелавам такова нещо и на най-големия си враг. Слава Богу всичко приключи благополучно и се постарах да забравя за преживения стрес", разказва по-късно Боре Александров.

След края на втория си мандат като съдийски бос той остава активен, без на всяка цена да се бута между шамарите. Изявява се като главен съдийски методист на БФС и продължава да действа като делегат на ФИФА и УЕФА. През този период помогна с опита и знанията си на много млади рефери да се развият в тази нелека професия.

Миналата година го спрягаха като един от хората, които са влезли в екипа на Любо Пенев по време на неуспешния му опит да бутне Боби Михайлов от шефския пост във футболната ни централа. По това време обаче здравето му вече е разклатено, а организмът му така и не успява да се пребори с болестта.

Коментара ()

Вашият коментар