Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

По повод Едного, представящ се за писател

Дори не е необходимо да споменавам името му, нали. Просто ще го намерите в думите, които съм написал. Ето, това е майс-торлъка на писателя - да видят за кого е писан текстът, въпреки отсъствие на име в него. И, така... Човек изпада в характерни за себе си ситуации - щом си изпаднал в положението да ти задават въпроси като на Митьо пищова, значи ти си Митьо пищова. Щом хленчиш като него, щом непрекъснато умираш - пак като него. Щом единственото нещо, с което занимаваш хората, е да се криеш зад това, че си издал (казвам издал, а не "написал" няколко книжки, защото писането е съдба, не параван, зад който можеш да скриеш елементарните си прищевки), та, значи, щом писането е параван на собствената ти безхарактерност и алкохолизъм, а не съдба... Защото и спирането, и връщането към алкохола го правиш толкова помпозно, колкото и размахването на колец на непрани гащи след разстройство... С когото и да се сравняваш - Хемингуей и Фокнър - ти си оставаш Митьо пищова. Сега е време да кажеш, че всички са ти виновни - и журналисти, и Държава, само не и ти... Ами ти това искаш, младежо. Това искаш.

От първия до последния ти текст обяс-няваш, че си писател и мрънкаш за несгодите си - ами какво друго остава на медиите, освен да се опитат да те подондуркат малко. Защото не са те чели - те приемат на доверие това, кое-то си им казал - че си писател. Пък и да са те чели – в медиите работят предимно, написали при кандидатстване: „Първо от холера се разболява лирическият герой на Дебелянов, а после и самият автор“, или „В дървото край шосето ръмят славеи“… Апропо, в твоите текстове има абсолютно идентични „бисери“, но този тип журналисти не могат да ги открият… Ако можеха да четат щяха да разберат, че си по-малкия брат (духовен) на Митьо Пищова. Разликата между двама ви е в килограмите и в неговото напевно говорене, което наподобява на поезия повече, отколкото текстовете, които представяш за поезия… Защото аз познавам Венци, братът на Митьо и мога да кажа, че той е един от най-четящите хора, които съм срещал. Благодарение на прочетеното той разбра, че не е необходимо да тръби чий брат е, защото си върши работата. А "жълтата журналистика" я правят не журналистите, а тези, които влизат на интервюта при тях с непраните си гащи на колец...

Някои ме питат защо пиша това - да те оставя да си трошиш главата. Но ти не трошиш твоята, ти трошиш други глави, представяйки се за това, което не си. Писателят, освен всичко останало, е и камбана. Просто съм написал с големи букви: "ПАЗЕТЕ СЕ. ИЗМАМНИК. ПРЕДСТАВЯ СЕ ЗА ПИСАТЕЛ". Не зная дали са запознати тези, които ми държат сметка какво съм написал, но да им кажа - в литературата има едно нещо, което се нарича "критика"...

Аз съм писал за липсата на текстове в това, което представяш за литература (аргументирано съм обяснил защо и като как някои от тези "измамници" представят за лите-ратура сурогати), така че не може да ме винят после за мълчанието.. Защото, ако не го кажа утре, вдругиден ще ме попитат защо съм мълчал, след като съм знаел за какво иде реч. Ако някой е свидетел на това, че друг по телефона се представя за ченге и принуждава деветдесетгодишна баба да си хвърли парите в запечатан плик от терасата, на който пише "ЗА ПОГРЕБЕНИЕ" , аз няма да съм този, който ще позволи да се случи това пред очите му.... Ето защо се обаждам, защото виждам как едно литературно недоразумение се опитва да ви измами, твърдейки, че е писател. И вие си хвърляте грешните пари през прозореца с надеждата, че поне ще го откажете да пие. Не. Няма да го откажете. Ами, това е...

*От фейсбук