Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Атентаторите от "Света Неделя" се топят едни други пред топполицая Пане Бичев

Като "защитен свидетел" в затвора Марко Фридман изпял скривалищата на съучастниците си

Пане Бичев е голям майстор на провокацията. Още в началото на работата си открива, че комунистите имат склонност да „пеят” , когато са заловени от полицията. Той дава най-точното определение на лумпенпролетария в книгата си: “Лумпенпролетарият е неук, алчен, нахален, склонен е да се огъва пред по-силния, самохвалко, страхлив, трябва му много малко и започва да се прегъва.” Това наблюдение е въз основа преди всичко на работата му по разкриването на атентата от 1925 г. Ето най-характерния пример.

И до днес историците комунисти представят Марко Фридман за смел герой. Той е член на Военната организация на БКП, от интелигентно семейство, богат, със склонност за героизиране.

Арестуван е с левите земеделци Петрини и Косовски, които веднага са ликвидирани.

Полицията не само оставя Фридман жив, но заради неговата безопасност го прехвърля в Централния затвор. Той е

така нареченият “защитен свидетел” Разхожда се с цигара в уста, дори при произнасянето на присъдата се държи “спокойно и с достойнство”.

Да ви напомня нещо стилът на Пане Бичев? Сред задържаните тогава плъзва слух, че има влиятелна група от заможни евреи, които са подготвили огромна сума в пари и злато за откупуване на живота му.

Странно е дори задържането му. Той е в дома на Адела Николова. Били са с Косовски и Петрини, въоръжени до зъби с пистолети и бомби, на четвъртия етаж. Гората е съвсем наблизо и не би било трудно да избягат.

Петрини и Косовски оказват съпротива, стрелят и хвърлят няколко бомби, Фридман не оказва никаква съпротива.

Петрини и Косовски са ликвидирани веднага от полицията. Фридман е заловен. Очевидно е, че още тогава започва да пее. В книгата си самият Пане Бичев е категоричен: “Той (Фридман, б.а.) бе организирал финансите. Предаде и банкерите (включително Анжело Куюмджийски, който въобще не е подозирал какво замислят левите сили.). Фридман издава и скривалищата на Коста Янков и Иван Минков (домовете на Асен Агов, Иван Миланов, Христо Кожейков и Георги Коев, б.а.), които само той знаеше”. Братът на Коста Янков Георги Янков е съвсем категоричен:

“Марко Фридман издаде всички конспиративни скривалища”. А за характера на “героя” Фридман свидетелства Асен Павлов: “Беше надменен, правеше лошо впечатление, особено със своето самохвалство, споменаваше постоянно аз, аз, aз...”.

Коста Янков и Иван Минков напускат квартирата на съмнителния Евгени Леже (най-малодушния арестант след атентата) още на 17 или 18 април и се разделят в градинката край паметника на Левски.

Никой от тях

не буди съмнение

– елегантни, с бради, те спокойно минават пред полицейските патрули. И двамата се отправят към тясната близка уличка “Искър”, където почти всяка схлупена къщурка е убежище на комунисти.

Коста Янков се връща от друго сигурно убежище – жилището на Асен Агов, защото там е само Ваня Агова с две невръстни деца. На другия ден Бичев обикаля квартала със следово куче и разкрива квартирите, в които са присъствали терористите. Започва методичното им арестуване. Комунистическите историци по-късно старателно укриват активното участие на бъдещия главорез и садист Лев Главинчев.

Той се огъва веднага и започва да “пее”, дори си го признава по време на следствието през 1951 г., но другарите го реабилитират и той става високопоставена комунистическа номенклатура.

В книгата си “Гражданската война в България” Пане Бичев пише за тези жестоки времена: “Тайната полиция започва ежедневно разкрития, които ставаха все по-сериозни, удивихме се колко голяма конспирация са създали тези жестоки хора. Често изпадах в отчаяние, сякаш бях останал сам и верен другар ми бе моето куче, то сякаш се озлобяваше на комунисти и земеделци.”

С много търпение и вещина той

разкрива убийството на младото момиче, което е имало неблагоразумието да стане годеница на комуниста Пеню. Самият Пеню подхвърля на Николай Петрини и Димитър Грънчаров, че годеницата му знае от него за атентата. Земеделецът Грънчаров (който има присъда за рушветчийство) издава присъдата „Смърт”. Това е съобщено на съквартирантите от съседната на Пеню стая – Масларев, Ицко и Нено. Те примамват Пеню на излет на Витоша. Близо до Владая Масларски казва: “Ето едно хубаво място” – това е паролата на екзекутора Ицко и той, нарочно изостанал, стреля три пъти в главата на годеника. Изгарят всички документи и книжа от джобовете на Пеню и трупът е хвърлен в дълбока пещера.

На другия ден бият телеграма до Борисовград, че Пеню чака Цветанка (годеницата) със свещеник за венчавката. Тя веднага взема влака и в два след обяд е на гара София. Тримата казват, че Пеню я чака на романтично място до Боянския водопад заедно със свещеник. Местността се нарича Герганица. Цветанка възкликва: “Боже, каква красота!” и се озърта за Пеню. Ицко се приближава: “Цветанке, Пеню те чака на друго място – далече. Заръча колкото се може по-бързо да те пратим при него.

Там ще ви е сватбата – на небето”

и стреля в гърдите на момичето, след което захвърлят трупа в пропастта. За Пане Бичев е лесно да свърже двете убийства с дейността на “Единния фронт” и обикаля два дни по лобните места с куче от полицията и отива на погребението на Цветанка. Там арестува участниците.

Многократно Бичев споменава, че се е учил от друг голям български полицай – Пано Чуклев. От него е наследил омразата към комунистите и земеделците от така наречения “Единен фронт”. Дълго търсих специалния брой на списание “Полицай” от 1931 г., който е посветен на Пане Бичев, но никъде не го открих. Унищожен е дори в секретните фондове на библиотеките. Очевидно много страх е имало от него, дори след смъртта му, и много срамни тайни за комунистите.

В Ихтиман и досега се разказва случаят, в който е унищожена цялата партийна организация през 1928 г. в града. Братовчед на Пане Бичев му се оплаква, че двамата му синове са станали комунисти, не пипват работа вкъщи и се занимават само с агитация. Идва в София и моли братовчед си да го отърве от тази напаст. Бичев му отговаря: “Ще заколиш един коч, ще направиш един хубав курбан, ще извадиш от доброто вино и ракия и ще кажеш на синовете да поканят всички свои другари, защото и ти си решил да ставаш комунист. Ще се държиш дотогава добре с тях, помагай им с пари, не ги гълчи. Останалото е моя работа.”. Скоро получава обаждане от Ихтиман за уречената сбирка. Този ден синовете са събрали всички ихтимански комунисти, разливат нашироко вино и ракия, курбанът ври и погачите се пекат. В кулминацията на веселбата вратата се отваря и се показва страховитият полицай с вярното куче. Организацията на БКП в Ихтиман е ликвидирана за дълго време. Пане Бичев казва на радостния баща:

“Най-обичат комунистите парите, за които не са работили!”

На Московското съвещание (конференция) на БКП през 1925 г. Димитър Златарев изнася данни за резултатите от атентата в черквата:

“Жертвите са 240. Деца 2-3, жени 8, двама - трима от лявата опозиция. Всички останали са сговористи.” Пане Бичев има информация какво се е случило там и свиква съвещание на полицията където казва (според написаното във вестниците): “Нашите действия трябва да са бързи и безкомпромисни. Да прекъснем революционния процес сред комунисти и земеделци, да ги изхвърлим зад борда на парламентарния живот. Коминтернът и неговите агенти нямат място в България

Те са напаст.”

В същото време именно на Московската конференция БКП дава нова висока оценка на Пане Бичев. Петър Абаджиев изнася информация пред ЦК на БКП и казва: “Първа задача се даде да бъдат убити началникът на Обществената безопасност Начев и двамата негови помощници. Ние тогава още нямахме група и първо ми предадоха др. Васко. Др. Минков искаше да бъдат убити всичките изведнъж, но това не можеше да стане, с което после се съгласи и той. В началото на декември един другар ми каза, че докато не унищожим Пане Бичев, ние не можем да направим нищо, понеже той е най-опитният полицай, знае всичко за нас и винаги ни е по следите.” Интересна е и оценката на известния анархист, съветски шпионин и столичен градоначалник по време на Стамболийски Антон Прудкин.

Ето какво пише той: “Както вече споменах, освен официалните власти, и варненски граждани видяха в какъв жалък вид и с риск на живота си пристигна моята сестра Настя със сина си Иван. Това не попречи на полицая Пане Бичев, този знаменит шантажист, впоследствие да твърди и разпространява мерзки слухове, че сестра ми

пристигнала от Съветска Русия с милиони рубли,

дадени й от Москва за пропаганда на болшевизма в България. Същият Пане Бичев твърдеше, че от тия милиони съм взел за лични потребности, като съм купил автомобил от братя Рунтеви. Така нашите “гениални” полицаи изопачават не само фактите, но и съчиняват такива легенди, от които честните хора не могат да не се възмущават. Докога българското общество ще бъде подвеждано от такива “гениални” шантажисти като Пане Бичев и нему подобни бездарни полицайчета, бивши кръчмари и сводници?!” .

Подобна оценка е давана и от Цола Драгойчева, Вълко Червенков, Васил Коларов, Йордан Панов. В тях се сипят хули срещу Бичев, но никой никога не отрича големия му професионализъм и невероятната му информираност.

Кои са най-интересните криминални случаи, по които е работил Пане Бичев, четете в печатното издание