Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Наш суперкомпютър и в уникалния полет на "Буран" Буранът лети в Космоса на фона на Земята, заснет от спътник.

Руснакът, отговарящ за бордовия компютър, участва във високоадреналиново забавление у нас с ветроходни лодки и една почти скъсана на две лада

26 години след него Илон Мъск бе първият, който се осмели да пусне безпилотна совалка

Багодарение на научния пробив с "Вега" 1 и 2 в началото на 1987 г. България доставя още две суперкомпютърни системи в Съветския съюз. Едната е монтирана в Центъра за управление на полетите в Байконур , тъй като ще е необходима за свръхсекретния проект "Буран". Това ще е първата в света безпилотна совалка в Космоса, която няма да се управлява дистанционно от Земята, както сега дроновете, а от самостоятелна компютърна система на борда.

В България екипът на проф. Стоян Марков все още не е наясно с тайния проект. Едва след кацането на совалката става ясно, че проектирането и производството на комплекса “Енергия – Буран” били възложени на обединението “Енергия”, ръководено от акад. Лозино-Лозински. Неговият сътрудник Никитин отговаря за бордовата система и програмата, с която “Буран” ще кацне сам. Затова около година преди полета, руснакът идва в България, за да се запознае с българската суперкомпютърна система.

"Когато Никитин дойде, не ни каза нищо за проекта - разказа пред "168 часа" старши научният сътрудник Траян Величков, който тогава отговаря за тестването на големите компютри и миникомпютрите и е в екипа на Марков. - По-скоро намекваше, че искат да пуснат пилотируема машина в Космоса, което впоследствие се оказа, че не е вярно." Графикът е натоварен и през уикенда Величков

решава да разсее

за кратко руския си колега.

Предлага му да идат на язовир “Искър” и да покарат водни ски. "Поканих го да идем с моята лада - смее се Величков. Взехме моторната лодка на един приятел и я закарахме с ремарке до язовира. С водните ски нищо не стана – имаше бурен вятър и големи вълни. Тогава решихме да ветроходстваме. На язовира ни чакаха двама мои познати – суперветроходци: Иван Тончев – един от най-добрите в този спорт у нас, и още един негов приятел."

Ветроходците се качват на две ветроходни лодки - единият ще “вози” Никитин, а другият - Величков. Вятърът е бурен и лодките се носят голяма скорост, майсторски управлявани от двамата обиграни шкипери. "От голямо разстояние те се засилват, развиват висока скорост, като се движат една срещу друга и буквално в последния момент, когато остават 1-2 метра, се разминават - смее се Величков. - Беше едно изключително адреналиново преживяване, а Никитин се забавляваше през целия ден. Признавам си, тогава не посмях да кажа за това на Стоян Марков. Със сигурност нямаше да ми разреши."

"Да, със сигурност нямаше да разреша, ако знаех", отвръща на майтапа и Марков.

“Нямаше никакъв риск за Никитин, всичко беше изчислено с изключителна прецизност от истински майстори в този спорт”, отговаря Величков.

По-смешното обаче е, че след 3-4 дни Величков трябва да закачи караваната на ладата си, с която е возел един от най-важните хора в съветската космическа програма.

"Тогава установих, че колата почти се е скъсала на две от влаченето на ремаркето - смее се Величков. - Наложи се да я заваряваме."

Въпреки че днес той и Марков доста се смеят на тези преживелици, през 1987 г. графикът им е кошмарен.

По това време руснаците са амбицирани да изградят станции на Луната и на Марс и за целта са им необходими ракети като "Енергия", които многократно да пренасят тежки конструкции. Затова идеята е тя да изведе “Буран” на орбита, след което да се отдели от него и да се върне на Земята за повторно използване. САЩ също имаха подобна амбиция, но след инцидента с "Колумбия" се отказаха. Това е причината дори днес НАСА да отхвърля тази идея и със задачата се зае Илон Мъск.

На 15 ноември 1988 г. "Буран" е закачен за "Енергия" и във въздуха се издигат над 2400 тона метал заедно с горивото. Двигателите на машината я изтласкват към Космоса с рекордните 2960 тона тяга. Нещо, което до момента

никой друг не е успял да постигне

При навлизането си в атмосферата температурата на повърхността на совалката може да достига около 3000 градуса. Тя е защитена с термощит, изграден от два вида керамика. Най-голям проблем са стъклата на кабината, които са от кварц. Преди навлизане в атмосферата над тях се спускат керамични клепачи, в противен случай те ще се разтопят и всичко ще изгори.

На борда на безпилотната совалка има бордови компютър, който контактува с 5 супера. Сред тях е и българската машина в ИКИ, която е на разположение на Центъра за управление на полетите близо до Москва.

Суперкомпютърът в Байконур във всеки момент трябва да изчисли отклонението на совалката от предварително пресметната траектория за кацане. Той изпраща корекция на бордовия компютър, който трябва да върне “Буран” в зоната за допустими отклонения, наречена“тръбата”. Нашият компютър в ИКИ е резервен, ако този в Байконур откаже. Тогава той би трябвало да поеме изчисляването на корекциите в реално време. Совалката обикаля цялата планета, а полетът й се следи от руски спътници, от кораби в Тихия и Атлантическия океан и радиолокационни станции на територията на цяла Русия, които предават данните в Центъра в Байконур.

"Това бе прецизно измерване на позицията и вектора на скоростта на совалката във всеки момент от неговия полет над цялото земно кълбо - казва Марков. - По същия начин се пренасяше и информацията за телеконтрол и телеуправление от и към бордовия му компютър."

Бордовият компютър се състои от четири двойки руски компютри. Инсталираният софтуер за автоматично управление, включително за изпълнение на корекциите, е около 100 мегабайта – за времето си изключително голям обем.

“По измерените тримерни координати и вектора на скоростта суперкомпютърът изчислява в реално време корекциите, които трябва да се направят, за да се върне “Буран” в зоната на допустими отклонения - казва Марков. - Корекциите се изпращат на бордовата система за управление на совалката и тя включва двигателите за маневра”.

"Времето за всички тези сметки е части от секундата , а бордовият компютър имаше само това време, за да коригира", казва Величков.

"Естествено совалката съществено се отклонява от изчислената траектория, когато навлиза с хиперзвукова скорост в атмосферата и се използва аеродинамичното спиране. Особено големи са отклоненията на височина около 80 километра, когато тя влиза и излиза от плазмата, която я обгръща“ – обяснява професорът.

Ако отклонението от зададената траектория е много голямо и и "Буран"-ът не може да се върне в "Тръбата", защото няма достатъчно гориво на борда, суперът предлага на друга предварително изчислена, орбита за кацане на резервно летище. Екипът в Центъра решава кой вариант ще бъде избран. За целта са подготвени 12 летища – 10 в Съветския съюз и по едно в Либия и Куба.

За щастие "Буран"-ът каца, както е предвидено, на летище "Юбилейный" в Байконур. Адреналинът на екипа в Центъра е в небесата, когато "Буран"-ът започва да се подготвя за автоматично кацане. От два километра височина до момента на кацане и спиране на пистата бордовата система управлява автоматично и автономно совалката. Особено критично е да се следва кривата на крайния етап на кацането (глисадата). Даже при малки отклонения от нея совалката няма да улучи пистата на летището и ще се разбие. Точно такъв риск възниква, когато страничен вятър отклонява “Буран”. “За

да се избегне катастрофа,

по команда на бордовия компютър той направи кръг над летището, коригира позицията си и успешно кацна”, обясни Марков. Сега този режим на полет се нарича “сляпо кацане” и бе повторен отново след 26 години от совалката на Илон Мъск.

Марков твърди, че научава постфактум подробности от секретната мисия.

"Ние имахме частична информация, да не я нарека слухове - казва професорът. - Разбрах подробностите кога и как е използван нашият суперкомпютър след кацането на совалката. Имах някакво предчувствие,

че предстои нещо важно, защото няколко дни преди полета бях извикан в Москва. Затова в София казах, че отивам на заседание на СИВ”.

След успешното кацане на “Бурана” започва голям купон.

"Бе доста кратък, защото в продължение на 2-3 дни всички бяха спали малко", казва професорът. - Помня, че когато се събудих, бях до машината. Роалд и Сюзън също бяха в института. Разбрахме, че някой е пуснал мълвата, че "българският супер е приземил автоматично “Буран”. Това не беше вярно. Коректното съобщение би трябвало да звучи така: "На българския супер са били изчислявани в реално време корекциите на полета на “Буран” и това е помогнало за неговото успешно кацане”. Скромно! Но джинът бе пуснат от бутилката и слухът бързо се разпространяваше. За да не повторя грешката си от миналия път се обадих на Тодор Живков, за да му кажа за какво става въпрос. Реакцията му беше: “Ти не можа ли да ми кажеш предварително?” Отговорих, че и аз сега съм научил за какво е използван нашия суперкомпютър. Беше истина, макар и не цялата истина”.

Когато Марков се прибира в София, Живков го кани в кабинета си. “Хайде да го полеем - усмихва се Живков. -

Какво ще пиеш?

За мен едно коняче, а на Стоян - една водка. Освободил съм си деня, за да ми разкажеш всичко” . Разговорът започва от далеч със съветско-американската космическа програма "Союз-Аполо" и как електрониката ни да завоюва позиции на международния пазар.

Според Марков изводът от цялата история е, че не трябва да обичаш или мразиш Русия. “Както и не трябва да обичаш или мразиш САЩ - усмихва се професорът. - Трябва да гледаш истината в очите.”

Какво става след купона, четете в хартиеното издание.