От тази висока трибуна искам да се изкажа по един граматическо-стилистичен въпрос. В българския език има женски род и той се образува, като към корена на думата се слагат определени видове наставки. Например женският род на думата "колега" е колежка.

Тази глупост да се наричат жени "колега" е древен академичен сексизъм от времената, в които юристи са ставали само мъже, докато сгодните им женички са правели телешко варено у дома.

По принцип в езика онова, което не го назоваваме, не съществува. Защо се отказвате от колежките??? Знаете оня изтъркан лаф за това, че ескимосите имали 20 названия за сняг.

Немците пък имат една дума за действието "срамувам се от чужда излагация". Ние нямаме такава дума, но пък имаме безброй начини да назовем съвокупляваването.

Дето се вика, те докат се срамуват заради другите, ние действаме. Та дълъг статус - кратък извод: думата за женския колега е колежка. За женския министър е министърка. За женския писател е писателка.

Попаднах напоследък на умотворения като жена композитор, жена творец, жена миньор. Направо, си е е.... жената-майка, дет се вика на новоговор.

От фейсбук