Точно това издание на "Аустрелиън оупън" не е като предишните. Много преди да се определи кой ще е новият шампион, откритото първенство на Австралия по тенис вече има своя герой. Мнозина ще се изненадат, че той се казва Анди Мъри.

Шотландецът никога не е бил сред най-големите любимци на публиката. Дистанцираното му поведение, неумението да се усмихва и липсата на какъвто и да е флирт с феновете по трибуните го оставяха далеч назад в класацията най-любимите звезди в спорта.

Сега обаче Мъри е жестоко наранен и целият свят му съчувства. Още преди началото на първия от турнирите за Големия шлем Анди се изправи пред медиите, за да съобщи, че краят на бляскавата му кариера е много по-близо, отколкото му се иска.

Това проклето

дясно бедро

така и не пожела да влезе в строя въпреки усилията на най-големите светила в медицината.

Самият Мъри положи усилия да излекува проблемното място. Противно на инстинктите си, той се отказа от тениса за дълъг период от време само и само да разреши тежкия физически проблем. На някои чудеса обаче просто не им е писано да се случат. Във филмите страдащият спортист много често триумфира в края на историята. За Анди финалът е лош. самият той не сдържа сълзите си, когато трябваше да произнесе най-тежкото изречение в живота си - "Мисля, че е време да спра".

За да бъде драмата пълна, сега любимецът на цяла Великобритания е изправен пред труден избор. Ако отвори първата врата,

зад нея го

очакват още болка,

но и слава.

Зад втората е облекчението, но и бързият край на една иначе страхотна кариера. Мъри може да почива в следващите 4 месеца, за да се яви и на любимия си "Уимбълдън. Там ще го посрещнат и ще го изпратят като Бог, каквото и да сътвори на корта. Само че има една уловка. Следващите 4 месеца в никакъв случай няма да са безоблачна почивка. Мъри ще трябва да се подложи на адски мъки, за да се яви на домашния турнир.

"В момента ми е трудно дори да се разходя навън с приятели. Боли ме и при извършването на най-нормални движения. Нищо не ми се получава както трябва", оплака се Мъри. Лекарите му предлагат изход от тежката ситуация, който обаче ще го лиши от възможността да завърши кариерата си по уникален начин. Шотландецът може веднага да легне под ножа, за да се пребори с физическото страдание. Хирургическата интервенция е тежка и няма никаква гаранция, че Мъри ще може отново да хване ракетата.

"Сами разбирате, че става дума за трудно решение. Ще ми трябват няколко дни, за да преценя кое ще е най-добре за мен", заяви Мъри, който беше подкрепен от абсолютно всички звезди в спорта. Дори и загубата му срещу Роберто Баутиста Агут в Сидни беше достатъчно зрелищна, за да послужи за

запомнящ се финал на една бляскава кариера.

Анди се върна в мача от 0:2 сета, направи невероятни удари, бореше се като лъв до края и изгуби достойно. Никой не може да го обвини, че на финалната права не е дал всичко от себе си. Едва ли някой би си и помислил подобно нещо, защото Анди може и да не беше шоумен на корта, но беше истински боец.

Автобиографията

му често е давана

за пример

на млади спортисти, които нямат достатъчна мотивация да развият таланта си.

Когато е на три, лекарите му откриват вроден дефект на дясното коляно, който му носи силна болка при прекалени физически натоварвания. Анди успява да се пребори с този проблем и дори е готвен за звезда във футбола. Треньорите на "Глазгоу Рейнджърс" са готови да му паднат на колене, за да продължи заниманията с футболната топка, но той решава да се захване с далеч по-тежкия и несигурен откъм реализация тенис.

Анди се среща очи в очи със смъртта в ранна детска възраст. Той и брат му са в час на онзи 13 март 1996 г., когато обезумелият Томас Уот Хамилтън нахлува в училището и убива 16 ученици и техния учител. Шокът за децата е огромен, но момчето успява да го остави зад гърба си и да продължи по пътя към върха. На 15 той напуска родителите си, за да се отдаде на тенис кариерата, и се лишава завинаги от удоволствията и трепетите на юношеството. След това започва да чупи рекорд след рекорд, превръщайки се в достатъчно достоен поданик на британската корона, за да бъде удостоен с титлата "сър".

В личния си живот британецът също е пример за подражание. През 2015 г. Мъри мина под венчилото с дългогодишната си приятелка Ким Сиърс, с която

създадоха две прекрасни дъщери.

Откъдето и да го погледнеш, Мъри свърши всичко, което се очакваше от него през годините.

Дори и да се откаже преди "Уимбълдън", той си е запазил място в историята на британския спорт. Ако все пак реши да изтърпи мъките и да играе на свещената трева в Лондон, Анди просто ще даде на света поредното доказателство, че пред човешкия дух няма прегради и никоя мечта не може да бъде убита от ограниченията на физическия свят.