Години наред не бях стъпвал в града на Аполон. А като дете десет години всяко лято почивахме там. Аз от 69 година , а баща ми 10 години преди това. В общи линии детството ми беше като от филмите” С деца на море” или “Синьо лято.”

Като почина Иван Ласкин онзи ден пуснах си “Васко да Гама от село Рупча”. И докато гледах сериите се замислих, че сегашните деца нямат същото детство както нас.

Попандов разказваше, че харесали Ласкин за ролята когато го видяли с четалче да пука балони в градинката.

Вместо волни игри сегашните деца прекарват свобдното си време забили носове в екрана на телефона или таблета.

Тъжно е някак си.