Ще кажа като алкохолик: Алкохолизмът Не е бич за другите, а средство за премахване на ужаса от живота
От пиене се умира, това е ясно. Пиенето на алкохол обаче е едно от малкото достъпни за всички средства за премахване на ужаса от живота и постоянното чувство за безсмислие, които мнозинството понасят, просто защото нямат достатъчно голям размах на душите, за да ги осъзнаят.
Да си позволят да осъзнаят. Артистите умират от пиене. Често - най-добрите. А някои и остават живи, поне засега. Аз останах жив. Случайно. Благодаря, Господи! Иван Ласкин умря. Господ да го прости.
Мнозина страхливци цъкат с език и някак не смеят открито да изхрачат злобата си срещу него и неговото пиене. Защото освен всичко друго тия, които не пият (благоприличните, нормални хора), са и суеверни страхливци. Те обаче не си дават сметка за ужаса, за борбата, за страданието, за смелостта. Които ги има в живота на тия, които не живеят нормалния, сух, трезв и фалшив живот.
Ще кажа като алкохолик - алкохолизмът Не е бич за другите, за тия, около пиещия, или ако е и за тях, то за тях е несравнимо малък. Защото за пиещите тяхното пиене е повече от чудовищно наказание.
Едва ли има нещо на света толкова коварно, ужасно и мъчително като това - да пиеш и да не можеш да спреш. Защо? Защо не можеш да спреш? Защото си станал - по един болезнен и уж ненормален начин - именно Нормален човек. Оголен, като нерв, гол и одран...и осъзнат - осъзнаващ колко всъщност ужасен, кошмарен и безсмислен е животът. И си отказал да го живееш без упойка.
Вероятно има непиещи, които са също така смели - осъзнали и те това, което са осъзнали пиещите...всъщност - не става въпрос и за осъзнаване...става въпрос може би за това, което Хайдегер нарича "наличност" - да видиш Нещата в тяхната "наличност" - не като подръчни и полезни вещи, а оголени от смисъл, празни, никакви, ужасяващи, нелепи.
Тия, ако има такива, които виждат Голият обяд (по Бъроуз), които виждат живота оголен, страшен, неозначаващ нищо и ясен и пак не пият - те са някакви чутовни титани. Обаче аз не се сещам за такива.
Та за тия, които цъкат с езици и не си позволяват даже да плюят, от суеверен страх, по умрелия артист, ще кажа: Майната ви! Живеете в заслепение, не смеете да видите света и живота. В истинския им вид. Такива, каквито са. Ако ги видите - не ще пиете, ами ще заревете и завиете от ужас и няма да има по страшен от вашия вой. Слепци.
Бог да прости всички живеещи оголени, одрани, открити и осъзнати, ужасени, пиещи, за да забравят, че са живи. Бродягите на Дхарма. Бог да прости Керуак, Фицджералд, Буковски, Хемингуей, Лотрек, Лермонтов, Висоцки, Ласкин и други.
От фейсбук
Най-четени
-
Как се обтегнаха отношенията на Лили Иванова и Йорданка Христова
В Чили вземат Лили Иванова за рускиня и я освиркват, но след това я награждават Първият й успех в зала "Универсиада" дава възможност на Лили Иванова за изяви в страната със свой оркестър
-
Първият концерт на Лили Иванова е с фалстарт. Публиката: Хей, малката, свършвай по-бързо!
Успехът идва първо в Румъния 48 години. Точно толкова дълъг сценичен път извървява Лили Иванова от първата си поява на голяма сцена до препълнената 13-хилядна зала, скандираща името й бис след бис
-
Галерия Ким Филби надигра Хитлер, не допусна Сталин да превземе Европа
В цял свят този януари се честват 110 години от рождението на Шпионина - енигма Той се отвращава от Фюрера и Висарионович, но работи с тях, за да ги скара Този януари в цял свят се честват 110
-
Тодор Живков показва на Фидел Кастро най-старото тайно скривалище у нас
Подозират, че Първия си е имал и частен бункер заради банята с паркет Бункер, намиращ се под двореца в Кричим, е най-старото скривалище у нас. Под емблематичната постройки е изградено убежище за
-
Любимите ми 50 книги
Разпределил съм ги по възрастови групи. Започвам с първите – книги, които са ми били любими, преди да навърша 10 години: 1. Шарл Перо - Приказки Най-добрият старт на пътешествието в света на книгите