На празнуването на броя "Най-превеждани български автори" на списание "Ах, Мария" надрасках портрет на Георги Господинов. Нямах възможност да го наблюдавам, пък то е и неудобно да зяпаш някого и да го следиш с поглед, така че рисувах повече собствените си предположения (за характеристиките на лицето му), а не самия човек.

Но да не се оправдавам: Дьолакроа е казал, че майсторът трябва да може да скицира човек, докато пада от третия етаж. Е, Жоро не падаше, но пък и аз не исках да го смущавам докато си пие питието, та портретът му може и да не е верен.

Но кой е надничал в моя склад с вътрешни образи, та да знае - как виждам аз нещата от света? Важното е, че после му подарих портрета и му казах: Тук сме трийсет и шест писатели. В списанието става въпрос. Всяка година като рисувам по един - и ето ти галерия на българската литература. Той се засмя: И няма да се появяват никакви нови...- каза. И аз се засмях и казах. - е, естествено, никакви нови, само ще ни объркват.

Така аз започнах своята шеговита "Галерия български писатели". Шеговита, защото предполага доста откачено и вироглаво, че не само ще живеем още 36 години, ами ще имаме и сили, и желание, и талант - да продължаваме да се рисуваме и да продължаваме да сме писатели.

Но то самото "да си писател" - сега, в България - е откачено, вироглаво, идиотско. И велико. Смело е. Така че - ето го Георги. Остават ми още 35.

*Калин Терзийски във фейсбук