18 290 дни неизменно на кметския пост в самоковското с. Бели Искър е Крум Георгиев. Той е най-дълго управляващият кмет у нас.

Половин век е начело на селото и работното му място е все в една и съща сграда на площада. Освен това е и единственият, посрещнал лично кубинския вожд Фидел Кастро в скромния си кабинет.

Георгиев поема поста на 1 ноември 1968 г. след избори в селото с 1240 жители по онова време. Тогава Георгиев е на 32 г. и е работил вече 8 г. като секретар-библиотекар в читалището на селото. Признава, че в онези времена кандидатурата му е била

предложена

от БКП,

а не че той сам е изявил желание.

Оказва се обаче, че наложеният от партията кандидат е точният човек, щом половин век се е задържал на поста, и то избиран от съселяните си, а не назначаван. На изборите след 1989 г. никога не е бил сам в надпреварата. Казва, че той е бил винаги петият.

Преди него все се регистрирали по четирима мераклии. Всички побеждава още от първи тур. Шеговито казва за себе си, че е "червен кмет на синьо село", защото на парламентарни избори в последните години ГЕРБ получава повече гласове от БСП в Бели Искър.

82-годишният управник признава, че не е виждал на живо Тодор Живков и

бившият

Първи

не е гостувал в селото. Затова пък Фидел Кастро при една от двете си визити в България е прекарал повече от 2 часа в Бели Искър. Това се случило на 9 март 1976 г. Тогава Ел Команданте бил с Тодор Живков в резиденция Царска Бистрица.

Кубинският Първи решил

извън

протокола,

както често правел, да излезе на разходка. Заедно с придружаващите го около 20 души охрана, преводачи и др. стигат пеша до местност на 7 км от Бели Искър. Там от високо се вижда селото. Кастро изненадал всички около себе си, като им казал, че иска да отиде в това село и цялата свита тръгнала.

"Тъкмо излизах на обяд от кметството и видях две черни коли да спират отпред. Излязоха едни стройни мъже и ме питаха къде е кметът. Отговорих им, че съм аз.

Казаха ми, че след 40 минути ще дойде Фидел Кастро и аз онемях. Веднага се обадих на партийния секретар Васил Дамянов и на директора на училището. По това време правехме ремонт на една сграда и набързо разпоредих да поразчистят боклуците наоколо", спомня си инфарктния момент селският кмет.

През това време кубинският лидер почти стигнал до селото и се спрял на полето, където видял местните да работят на малиновите ниви. Дълго говорил с тях за условията на живот, за заплащането, направили си снимки и продължил към селото.

Кметът бързо разпространил новината за неочакваната визита на всеки, когото видял на площада. Така от уста на уста вестта се разнесла и на мегдана се струпали десетки жители.

Кастро обаче направил още една непредвидена спирка. Влязъл в една от първите къщи на селото - на Елена и Петър Георгиеви. Там пък бил впечатлен от отглеждането на животните в обора. Докато вървял към площада, баби се надпреварвали да му подаряват буркани със сладко от ягоди и малини и компоти. Децата пък му носели

букети

кокичета

"Посрещнах го в кметството и си говорихме около 40 минути. Питаше за развитието на селото, за работата в ТКЗС-то, какви са заплатите и как живеят хората. Интересуваше се и какви са добивите от малини и картофи. Непрекъснато пушеше тънки кубински пури", опреснява спомените си кметът Георгиев.

Искал да го покани у дома си, но

живеел

в другия край

на селото и затова било решено да гостува в къщата на партийния секретар Васил Дамянов. Там домакинът им налял боровинково вино, а съседка донесла прясно изпечена баница.

"Ген. Кашев реагира и отначало не разреши гостът да се почерпи. От баницата първо лекарят на Кастро и ние взехме по едно парче, едва тогава и гостът я опита. Когато Васил наля виното пък, Кастро взе чашата, която беше пред мен, и отпи, а аз взех неговата.

Виното му хареса и той после си сипа още една чаша", връща лентата назад. Казва, че и досега чашата, от която е пил Кастро, се пази в дома на тогавашния партиен секретар, който днес е покойник.

За половин век кметуване Георгиев не намира особена разлика в изпълняване на задълженията си. И преди 1989 г., и сега, хората го търсят по всякакви поводи да помогне. Като се почне от осигуряване на дърва за зимата, спорове със съседи, та до разрешаване на семейни проблеми.

Познава

всеки

един в селото

и рода му поколения назад. Знае проблемите на всяко семейство, не дели съселяните си по партиен признак. Казва, че уважаваш ли, ще те уважават.

През 1968 г. започнал с 37 лв. заплата. Селото нямало водопровод и канализация. За два мандата успял и чрез доброволния труд на селяните да прекара 7 км водопровод и канал.

После асфалтирал улиците, построена била детската градина, поща, читалището и ретранслатори. Мъчно му е, че селото вече е по-малко - около 740 жители, а в детската градина, преместена в сградата на закритото училище, има само 18 деца.

В онези години в Самоков имало 20 завода и от Бели Искър тръгвали по 18 автобуса с работници всеки ден. Днес селото развива туризъм и безработица няма. Съвсем близо е до Боровец и хората работят в големия курорт, в Самоков и Говедарци.

В селото

има

голям хотел,

два други са готови и предстои да отворят врати, а още два са в строеж. Има и 32 къщи за гости. "Хората живеят добре днес. Работа има за всеки, стига да иска да работи. Нямаме и престъпност, както в други малки населени места.

Хубавото на последните години е, че хората могат да избират къде да живеят и имат възможност да отидат в чужбина. Двете ми внучки и внукът са в чужбина. Е, по-добре ще е младите да остават тук, а не да ходят зад граница, за което ми е тъжно", допълва селският управник. 

Кога е починала съпругата му и колко дъщери имат, четете в печатното издание на "168 часа".