Името на Александър Георгиев-Коджакафалията не говори много на младите бургазлии. По-старите поколения го знаят като един от големите благодетели и дарители на града от началото на ХХ век.

Доскоро в Бургас имаше интернат за сираци, който носеше неговото име. Той беше построен именно върху земя, дарена от Коджакафалията.

По груби сметки над 1000 декара от централната градска част са подарени на бургазлии от иначе скромния, но много богат търговец. Още терени в днешните комплекси "Лазур", "Братя Миладинови" и "Зорница" също са от него. По сегашни цени тази земя е безценна. Тя струва може би 400-500 милиона евро по пазарни цени.

Той е дарил и цялото си богатство в злато, левове и конвертируема валута отново в полза на обществото. Това го прави уникален благодетел за морския град. Всъщност може би и България не познава човек, който е

жертвал цялото си имане в обществена полза

Животът на Коджакафалията не е бил лек - започнал е буквално от нулата. Роден е около 1830 година в село Дюлгерия. Това е днешното Зидарово, което се намира в Странджа. Израства в голяма бедност и още 10-годишен е принуден да работи като чирак в Созопол. Там сменя няколко господари, като в този период усвоява и няколко занаята. Има много бърз ум и се приспособява лесно към изискванията. Живее на ръба на мизерията изключително скромно и успява да задели малка сума като спестявания в този период.

Вече 16-годишен, Коджакафалията се преселва да живее в Бургас. На тази крехка възраст той започва първоначално с дребна търговия. Продава стока на пазара в града, която е закупил от търговци в Одрин, Лозенград, Люлебургаз. Работи неуморно. Обикаля цялата околия, за да се пазари, да превозва и да препродава различни вещи, уреди, пособия, сечива. Той е

изключително честен

в обноските

и отношенията си

и бързо печели приятели и търговски партньори. Успява да си създаде име дори в Истанбул. Коджакафалията разширява постепенно своята дейност.

Той увеличава броя на конете си и вече може да транспортира много по-големи товари стока. Обикаля целия Балкански полуостров, стига дори до Кайро на юг. Придобива голям опит и се превръща в най-богатия търговец в околията. Натрупва огромни богаства. Постепенно става собственик на над 1500 декара земя, десетки къщи и ханове, магазини, складове и стада с близо 9000 овце и агнета. Работи много успешно с турските търговци.

Открива свое представителство дори в Истанбул

Използва златни турски лири, френски луидори и чисто злато. За над 50 години работа богатството му в пари и ценни книжа се равнява на днешни 200-250 милиона евро. Точната сума е трудно да се изчисли, защото няма запазени документи и източниците на информация в повечето случаи са косвени.

Прякора Коджакафалията получава, защото имал много голяма глава. Той се сдобива с това прозвище и заради феноменалната си памет. Има способността да помни сделки отпреди 10 години. Успявал бързо да пресметне кръстосани валутни курсове през няколко стоки. Въпреки че имал много наети калфи и чираци, той се държал изключително любезно и човешки с тях. Нещо почти непознато през онези времена.

Факт е, че развива и невероятна по мащабите си социална дейност.

Раздал около 500 декара

за дворни места за подслоняване на 750 млади и бедни семейства

Отпуска им и безлихвени кредити, за да могат да стартират изграждането на собствени къщи. Той прави и много дарения на църкви, болници, училища и организации с благотворителен характер. Става дума за българската болница "Евлоги Георгиев" в Цариград, църквата "Св.св. Кирил и Методий" в Бургас, женски дружества. Раздава големи, но равни суми на български, арменски, католически църкви, както и на турски джамии и еврейската хавра.

През цялото това време Коджакафалията живее в малка таванска стаичка в един от своите ханове. Храни се изключително скромно, като деловите контакти реализира в една от къщите си, а когато става дума за сделка от по-голям международен мащаб, отива в Истанбул.

Преди да умре, Коджакафалията прави завещание, според което голяма част от имуществото му трябва да стане собственост на бургаската община, църквите и училищата в града. Той имал желание бизнесът да бъде поет от племенника му Стоян Ахмаков.

Обстоятелствата около смъртта на предприемача

са много странни

Александър Георгиев-Коджакафалията умира на 15 юли 1913 г. в Бургас. Ден преди това посещава единствената болница в града по онова време. Съобщава, че чувства известно неразположение, но лекарите не откриват нищо обезпокоително. Той вече е на близо 83 години. Въпреки това заради аскетичния и дисциплиниран живот е в много добра кондиция. На другия ден е открит в стаята си с пяна на устата, с тежко и учестено дишане.

Въпреки че дошлите лекари се опитват да направят нещо, Коджакафалията умира след няколко часа. Остават съмнения, че е отровен, но така и не е доказано нищо. Странното е, че не е направен опит да бъде установена точната причина за смъртта, нито пък е започнато полицейско разследване.

Коджакафалията е погребан в 10 часа сутринта на другия ден и с това случаят е забравен. Непонятно поведение на местните власти, при положение че става дума за един от най-богатите хора в България по онова време.

След смъртта му

обаче стават странни неща около неговите имоти и завещания

Той вече е дарил стотици декари на бедни семейства, раздал е стотици хиляди златни левове за училища, старчески домове, болници, пощи, помощни сгради, дори и строителни материали за нуждите на армията. През 1911 година прави уникално дарение от 25 милиона златни лева в недвижими имоти и пари. Невероятна сума за онези времена! От нея най-много получава църквата "Св. св. Кирил и Методий". Според изричното желание на Коджакафалията имотите и парите трябва да бъдат реализирани изключително в обществена полза, като не иска терените да се отчуждават. За по-сигурно всичко това е описано пред нотариус.

Тази част от завещанието му обаче изчезва веднага след смъртта на Коджакафалията. Тя била съхранена в сейф, който се намирал в стаята му. Сейфът обаче също изчезва. В него освен документи е имало и голяма сума в жълтици. Торба със златни турски лири, която се намирала в друг сейф, също изчезва.

През 1920 година изгаря целият архив на бургаския съд, с него изгарят и завещанията на Коджакафалията. Въпреки неговата забрана да не се препродава и отчуждава имущество, църковното настоятелство на храм "Св.св. Кирил и Методий" започва бясна разпродажба на земи. Става дума за терени в центъра на града. Много скъпи и желани. Тогава Бургас започва да се разширява, има търсене на терени и цената им постоянно се покачва.

Парите от продажбите духовниците внасяли в т.нар. фонд "Ал. Г. Коджакафалията". Лихвите от натрупаните суми отивали за

възнаграждения на

поповете и членовете на настоятелството

Имало обаче и сделки, които не били обявени официално. Парите от тях влизали директно в джобовете на духовниците. На 9 септември 1944 г. в банката имало 909 хил. златни лева, които комунистите конфискували в полза на народната власт.

Мистериозна е и съдбата на стотиците декари земеделски земи, които Коджакафалията завещава. Той ги дарява с надеждата, че те ще бъдат използвани "в ползу роду". Заради изчезналите архиви и изгорелите документи не става ясно какво точно се е случило с тях. Въпросните терени се намирали в районите на днешния град Средец, както и около Поморие и Каблешково. Има големи съмнения, че и с тях е злоупотребено, но безспорни доказателства няма.

Срамно е поведението и на народната власт след 9 септември

През 1950 година кръстът на неговия гроб е разрушен. Цялата плоча е разбита. Идеята била да бъде заличен споменът за делата на "богаташа милионер" и неговите заслуги за града. Така гробът изчезва, като постаментът е преместен малко по-нагоре и на него изписали само името Георги Димитров. Малко след това поставили и бюст на големия комунистически вожд. След като станало ясно какво се е случило, отец Кършев от храма "Св.Иван Рилски" заедно с още хора изравя костите на Коджакафалията и ги укрива в църквата. Там те се съхраняват дълго време, защото властта не разрешава да бъдат погребани. Това става едва през 1970 г.

Преди няколко години местният парламент в Бургас гласува да бъде построен паметник на този велик българин. Такъв обаче и до този момент няма.