Че у нас нормалното се приема за изключение - това си е от години, но откога откровената подлост, интригантство, клевета и човешка гнус се извинява с “емоционалност”: “тя ме обиди,и аз затова ги наприказвах едни”... не съм забелязала. Кога паднахме толкова? Следващото трябва да са откровения: “убих я, защото много ме ядосва и провокира”, и невинно мигане...

Невежеството никому не е донесло нищо добро, особено в по-дългосрочна перспектива.

От фейсбук