Бил съм в седми клас, когато в града се разнесе мълва, че ще пускат на закрита прожекция италиански филм. Брат му на един съученик беше прожекционист в салона на профсъюзите - там даваха забранените филми. С набол мустак, изострено любопитство и високо самомнение (откак се бях целувал за първи път нямаше и седмица), се промъкнах в салона заедно с моя приятел, но от задната страна на екрана. Токът загасна и в спарения въздух изплува надпис: „Двадесети век, един филм на Бернардо Бертулучи“. Нищо не разбирах, защото титрите бяха на обратно, но в мен нахлу един мъжки свят пълен със суровост и скрити желания. Свят, който беляза желанието ми да избера киното като своя професия. П.П.Бог да прости Бернардо Бертолучи. Останаха само двама от най-големите - Уди Алън и Копола.

*Коментарът е от фейсбук