Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Похвално за агенти, техните вдовици, дечица, любовници, за ВРЕМЕТО и т.н.

Като чета нестихващи хвалби за мъртви кумири на соца, се радвам, че те не могат да ги чуят, защото тия хвалби ще ги опечалят.

Ако наистина тия велики покойници са били толкова велики, тогава грозно са се разминали с Нобелови премии, Оскари и т.н. А подобна разминавка е най-голямото наказание за един истински талант.

Та, леят се едни хвалебствия за тия "велики" доносници, агенти и прочие любопитковци, понякога като водопад. Вдовици реват за тях, децата им сълзливо тъжат, ученици (и те сътворили разни културоподобия) мяучат угоднически, ортаци от съответното управление на ДС и те се включват умилително за бивщия си боен другар... Наричат на тяхно име театри, библиотеки, издигат им паметници... Чиста шизофрения или по-скоро излишно похарчени народни пари.

И като погледне човек - 80 процента най-малко от сътвореното в изкуството през соца е нечитаемо, негледаемо, че и идиотско неразбираемо... Останалите 20 процента дължим на инакомислещите, мачкани, тъпкани, а често и безвреме отишли си от тоя "прекрасен" свят на т.нар. Съветска република България.

Просто правилно 80-те процента са намерили мястото си - на боклука. Добре ги е измело ВРЕМЕТО. А само времето няма господар и не подлежи на идеологически контрол.